Б юджетът на държавата за 2026 година трябва да бъде представен официално от Министерството на финансите тази седмица. Част от бюджетната процедура е обсъждане на основните параметри със социалните партньори в Съвета за тристранно сътрудничество. Заседанието приключи, а след него бяха отправени остри критики към предложенията, предаде NOVA.
Разгледани бяха 4 законопроекта, които свързани с Кодекса на труда, като три от предложенията са на „Продължаваме промяната”. Първата инициатива засяга компенсаторните почивни дни – предложението е отпадне почивният ден понеделник, когато празниците се падат в събота или неделя. Другият е облекчаване на родителите и предвиждане на 15- дневния отпуск на бащата след раждане на дете да може да се използва по-гъвкаво и когато на самия родител му е необходимо.
Нова идея за Кодекса на труда – почивен понеделник
Третият законопроект се отнася до натрупаните отпуски по време на майчинство. Според него тези отпуски трябва да се ползват почасово за дейности, като водене на детето на детска градина и на училище.
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов остро критикува предложените промени в Кодекса на труда за отпадане на неработните понеделници, когато официалният празник се падне в почивен ден, и отправи критики към Министерството на труда и социалната политика. Според него ведомството, вместо да защитава правата на работещите, „продължава да лишава хората на труда от насърчаване и колективно договаряне на заплатите“.
„С предложенията, които се правят в момента, хората на труда отново остават без защита. Най-вероятно пак ще говорим за случаи на робски условия в предприятия и институции“, коментира Капитанов. Той добави, че липсва „спокойствие за синдикалната защита на работещите“, а в случаите, когато те се опитват да отстояват правата си или искат повишение на заплатите, „най-вероятно ще бъдат арестувани“.
Депутатите решиха: Няма да сливаме празничните дни
Вицепрезидентът на КНСБ подчерта, че директивите, гарантиращи правата на служителите, са задължения за изпълнение, и обяви, че синдикатът ще сигнализира европейските институции и ще организира протести, за да се предотврати приемането на „имитиращо законодателство“.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов подчерта значението на колективното договаряне. „Там, където има колективен договор, заплатата е минимум с 14% по-висока от местата, където няма. В контекста на бюджета поставихме въпрос към министъра да потвърди размера на минималната заплата. Имаме уверението, че тя ще бъде 1 213 лв.“, заяви Костов.
От своя страна, д-р Валир Апостолов, председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, посочи, че конфедерацията не подкрепя внесения законопроект за отпадане на неработните понеделници. Според него документът не съдържа механизъм за адекватно определяне на минималните заплати и не предвижда действия, които да създадат условия за разширяване обхвата на колективното договаряне до 80% от работещите.
Тодор Капитанов изрази и ироничното си отношение към министерството, като предложи то да промени името си на „Министерство на скандалната политика“. „Съжалявам, че министърът не е тук, за да му предложим новото наименование“, каза той.
"Трябва по-широко да се погледне на този въпрос, защото има различни сектори в икономиката и отражението на неработните дни е различно", каза Мария Минчева от Българската стопанска камара.
Тя посочи, че от камарата се въздържат от подкрепа и искат данни за последните пет години колко са били неработните понеделници и как те се отразяват върху производителността на труда и брутния вътрешен продукт.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обаче подкрепиха законопроекта.
"От Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично подкрепяме предложението с мотив, че основният проблем на бизнеса е недостигът на работна ръка, което е водещо предизвикателство", каза Добрин Иванов от АИКБ.
По думите му през миналата година в България са влезли над 50 хил. работници от трети страни. България е страна, в която има по-малко работни дни от средните работни дни в Европа.
"За 2025 г. работните дни ще бъдат 249, а през 2023 г. са 248, докато в Германия те са 250, а във Великобритания са 252", посочи той.
"Да не се възстановява и практиката Министерският съвет да решава с постановление кои дни да се сливат и да се отработват в събота или неделя", предложи Иванов.
