Д ържавният глава определи правителствените мерки за ограничаване на дефицита и разходите като много твърди, но уточни, че управляващите имат още много работа.
„Смятам, че управляващите имат още мини, които ще гърмят под краката. Има и още доста скрити фактури, които, надявам се, да излязат и да видим всички какво е ставало през последните години, защото очевидно този дефицит не се е трупал тук през последните месеци. Остава големият въпрос и какъв е бил той, когато сме влизали в еврозоната“, коментира президентът Илияна Йотова в Пловдив.
„България трябва да предприеме по-решителни действия за ограничаване на бюджетния дефицит и разходите, като е необходима солидарност при прилагането на бъдещите мерки. Най-вероятно част от тези стъпки ще бъдат доста драстични и смятам, че трябва да бъдем солидарни“, посочи тя, като допълва, че част от обсъжданите действия са свързани с оптимизация на публичния сектор.
По думите ѝ става дума за „заети бройки, за възможност за стягане на бюджетите на институции, на различни ведомства“.
Йотова обаче подчерта, че не се предвиждат съществени съкращения в ключови социални сфери.
„Не бива нито да се реже от пенсиите, нито да трансформира политиката си за майчинство, която е една от най-добрите в Европа“, каза тя, като изрази очакване правителството да запази социалния баланс при фискалните мерки.
Според президента основният въпрос остава откъде се формира дефицитът и как се е натрупвал във времето.
Особен акцент Йотова поставя върху инфраструктурните и регионалните разходи, като настоява за пълна яснота по тях.
„Аз лично бих искала да видя какво се е случвало с плащанията в регионалното развитие, по големите проекти, където са големите суми. Дали не се е действало на принципа „след мен и потоп“?“, попита тя, цитирана от NOVA.
По думите ѝ без цялостна картина на публичните финанси не могат да бъдат взети адекватни решения.
„Без нея нито мерките могат да бъдат достатъчно адекватни, нито решенията достатъчно убедителни“, обобщи президентът.
Йотова спомена, че днес има и дискусия по темата в Народното събрание и ще бъдат чути всички предложения. Тя демонстрира вярата си на министър-председателя и убедеността, че властимащите ще се погрижат за хората, които имат най-голяма нужда и са най-уязвими.
Международното изложение на отбранителни продукти „Хемус 2026“
По рано президентът Илияна Йотова откри Международното изложение на отбранителни продукти „Хемус 2026“ в Пловдив, като в словото си подчерта, че форумът отдавна е надхвърлил рамките на традиционно изложение на техника и се е превърнал в „международен форум, в който обсъждаме сигурността“ и „решенията, които след това ще станат задължителни за нашите институции“.
Преди това държавният глава прие почетен караул от гвардейци, след което ще започне церемонията по откриване на изложението в Международния панаир-Пловдив.
Още в началото на изказването си тя благодари на организаторите, определяйки събитието като „не само изложение на техника, но и много важен международен форум“, в който се формират политики и се преосмислят подходите към сигурността. „Сигурността и решенията, които след това ще станат задължителни решения на нашите институции“, заяви тя, подчертавайки значението на дискусиите в рамките на форума.
Йотова акцентира върху променящата се среда за сигурност и необходимостта от нов подход.
„Всички институции да преосмислим понятието сигурност и да осъзнаем, че само по стария начин не можем да гарантираме сигурността за нашите народи и за нашите държави“, каза тя.
По думите ѝ съвременните предизвикателства изискват съчетание между човешки ресурси, технологии и индустриален капацитет.
По отношение на отбранителните способности Йотова подчерта, че секторът има нужда от „нови технологии, от нови открития в областта на науката, от достиженията на най-високите технологични нива“, както и от „сигурност и устойчивост на производството“.
Тя свърза това с необходимостта от преосмисляне на националните и европейските политики в сферата на отбраната.
Специален акцент беше поставен върху поуките от войната в Украйна, която според нея показва няколко много остри дефицита - недостиг на производство, нередовни доставки, устойчивост на производството и липса на координация между държавите членки на Европейския съюз. Тези проблеми, по думите ѝ, изискват нова степен на съвместна европейска реакция.
Йотова засегна и темата за отбранителната политика на Европейския съюз, като отбеляза, че се води дебат за по-голяма независимост.
Тя подчерта, че „Европа е в НАТО, но Европа трябва да бъде независима“, поставяйки въпроса за стратегическата автономност на Съюза.
Президентът определи отбранителната индустрия като ключов икономически фактор: „отбранителната индустрия, отбранителната икономика не е луксозна политика, а необходимост“.
Йотова подчерта, че разходите за отбрана следва да се разглеждат и като инвестиция, тъй като те водят до „нови технологии“, „нови производства“, „повече принаден продукт“ и „повишаване на стандарта на живот“.
