И скам да отправя призив, премиерът Радев да не си служи с лъжи и с неверни интерпретации на определени факти и на определени данни. Проблемът с процедурата по свръхдефицит не касае 2025 година, а 2026 година. Това заяви депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър в кабинета „Желязков“ Теменужка Петкова.
Минути по-рано, в началото на днешното заседание на Министерски съвет министър-председателят съобщи, че има информация, че на 3 юни Европейската комисия (ЕК) започва процедура по прекомерен дефицит срещу България и предупреди за възможни санкции.
Теменужка Петкова подчерта, че не е била дадена възможност да бъде приет годишен закон за бюджета за 2026 г. и поради тази причина Министерство на финансите (МФ) не е могло да предостави т.нар. доклад за напредъка по националния фискално-структурен план.
По думите ѝ разходите, които служебното правителство е извършило впоследствие, са били в много сериозни размери и всичко това е довело до невъзможност да бъдат контролирани публичните финанси на страната за 2026 г.
„За 2025 г. данните са такива, каквито са. Те са уточнени с Евростат. Дефицитът е 3,5%. Така че това е дефицитът за 2025 г.“, каза тя.
Бившият финансов министър напомни, че България, с още други 15 държави членки на Европейския съюз (ЕС), се ползва от дерогацията за увеличените разходи за отбрана и прилагайки тази дерогация за разходите за отбрана за 2025 г., страната ни ще спази изискванията на Маастрихтските критерии за дефицит от 3%.
„Не е хубаво премиерът Радев да започва своя път в изпълнителната власт с откровени лъжи“, заяви още Петкова и категорично отхвърли твърденията на Радев, че данните за влизането на България в еврозоната са манипулирани.
Опозицията с призив за спешни финансови реформи
"ГЕРБ ще подкрепи всяка смислена мярка за ограничаване на дефицита, ако управляващите предложат структурни реформи. Рискът от свръхдефицит е свързан с липсата на бюджет за 2026 г., а не с изпълнението на бюджета за 2025 г.", заяви от своя страна Владислав Горанов.
"Още когато се приемаше бюджетът за 2025 г. предупредихме, че този дефицит няма да бъде изпълнен и ще създаде проблеми", заяви лидерът на „Продължаваме промяната" и депутат от ПГ на ПП Асен Василев.
„Когато се внесе бюджетът за 2026 г. и предупредихме за втори път, тогава вече бяхме чути не от управляващите, а от площада, така че предупрежденията бяха направени не само от нас и виждаме резултатите от едно наистина неблагоразумно управление на кабинета „Желязков“ и на ГЕРБ“, каза Василев.
"Изходът от тази ситуация не е теглене на дълг", категоричен е той и обясни, че изходът е бюджетът за 2026 г. да бъде приет при реалистични параметри с 3% дефицит.
„Съответно процедурата ще бъде прекратена и няма да има никакви последствия за България, ако тази година сме окей. Но трябва да се направи реалистичен ръст на приходите, трябва да се направят реалистични разходи и да не се вдигат заплати в бюджетната сфера с 50, 60, 70%, както беше направено в Бюджет 2025. Не е толкова сложно“, добави лидерът на ПП и подчерта, че в бюджета за миналата година бяха заложени кредити за почти 20 млрд. лева, срещу които имаше заложен ръст на БВП от 19 млрд. лева.
Асен Василев обърна внимание, че към май месец Министерство на финансите (МФ) е събрало 20% по-високи приходи от ДДС от сделки в страната, 20% по-високи приходи от данък върху физическите лица, т.е. от заплатите, над 20% по-високи приходи от корпоративен данък.
„ЕК реагира на вече свършени факти. Миналата година казахме, че ръстът, който трябваше да бъде заложен от приходите и ръстът, който реално се случи, трябваше да бъде от порядъка на 12 – 14%, а не 30, както беше заложен в бюджета“, каза още той.
И продължи: „Предупредихме, че авансово вземане на данък от банките – 500 млн. си спомняте, че накараха банките да платят, няма да бъде признато като приход 2025, а ще бъде признато като приход 2026, защото Евростат си има правила как се третира приходът.“
По думите му всичко това не е нещо, което изведнъж да се научи, трябва да има нормално, компетентно управление на финансите.
„Удължителният закон всъщност в момента играе спирачка срещу вдигането на разходите. Това, което виждаме като вдигане на разходите в голямата си част, се движи основно от онова увеличение на заплати с 50, 60, 70%, което 2025 г. беше заложено в бюджета абсолютно извън всякаква логика“, поясни Василев.
Лидерът на ПП е категоричен, че е абсолютно реалистично да имаме бюджет за 2026 г. в рамките на 3%, особено при този ръст на приходите в хазната.
Според "Демократична България" страната не трябва да отговаря на финансовите проблеми с нов дълг, а с ограничаване на разходите и структурни промени."Обществото очаква от новото управление конкретни мерки за ограничаване на разходите и балансиране на бюджета, а не оправдания за теглене на нов огромен дълг", коментира председателят на парламентарната група Ивайло Мирчев.
От формацията посочиха, че вече са внесли пакет от т.нар. десни мерки, които според тях могат да извадят страната от риска от свръхдефицит. Депутатът Иван Иванов изброи част от предложенията за десни реформи: поетапно освобождаване на пенсионерите от системата на МВР, държавните служители сами да плащат осигуровките си, както и мащабна административна реформа и изграждане на електронна администрация.
"Изходът не е в нов дълг, а в реалистичен бюджет за 2026 г. с 3% дефицит, основан на коректни разходи и приходи, при които няма да се удрят гражданите и бизнесът", каза председателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев.
От "Възраждане" обвиниха управляващите, че България е влязла в еврозоната на база фалшиви данни за бюджетния дефицит. Заместник-председателят на парламента Цончо Ганев заяви, че партията е предупреждавала за риск от свръхдефицит и дългова спирала, а президентът Румен Радев едва сега констатира проблемите, за които е бил предупреден още по време на консултациите при него.
"Страната е изправена пред изключително тежка ситуация, а правителството продължава да увеличава дълга вместо да ограничава разходите", смята Ганев.
