И нфлацията в България продължава да се забавя, но остава една от най-високите в Еврозоната, по данни на Евростат. Инфлационният шампион е Литва с най-високия темп в Еврозоната през юли от 5,6%, следвана от България с 4,1%, Кипър 4%, Испания 3,8% и Хърватия с 3,6 %, съобщи NOVA.
В противоположния край на спектъра е Естония с най-нисък годишен инфлационен темп от 2%. Над нея в еврозоната са Малта с 2,1%, Франция 2,4%, Латвия 2,5%, Австрия 2,6% и Финландия с 2,6%.
Финансовият анализатор Преслав Райков каза, че тенденцията в България се дължи на външни фактори – ситуацията с Иран, енергийните цени, които отново се повишават. Вторият определящ фактор е много силното вътрешно търсене и потребление, според финансиста.
„Ако погледнем данните в икономиката ни, можем да кажем, че тя прегрява от вътрешно кредитиране, потребление, нарастващи бюджетни разходи, насочени именно към потреблението, таргетиращи обществото и стимулиращи го да потребява. Това се вижда много добре през последните 18 месеца – българската икономика основно се движи от вътрешното потребление”, посочи Райков.
По думите му инфлацията е осезаема при цените на редица стоки и услуги, които нелоялни търговци повишиха, заради превалутирането от лев в евро. Според него тук е и ролята на държавата да се намесва там, където трябва.
„Тези търговци, които просто смениха лева с евро, ще бъдат наказани от пазара. Много скоро ще претърпят пренасочване на търговските потоци, защото повечето потребители имат алтернатива. Тоест тези търговци, които прилагат нелоялни търговски практики и не биват санкционирани от държавата, ще претърпят спад в потреблението и най-вероятно тази тенденция ще се нормализира след определен брой месеци, когато започнем да виждаме спад и насочване на потоците към адекватните търговци – тези, които добре разбират конюнктурата и цената. Вероятно до края на годината ще имаме такова балансиране”, прогнозира финансовият анализатор. Според него моделът на постоянното пазаруване прегрява икономиката.
Преслав Райков каза още, че мерките срещу инфлацията, заложени в бюджета, за момента не оказват натиск върху нея и няма никакви реални реформи. По думите му имаше едни заявки, че правителството може да пребори инфлацията, направиха разни програми като „кошница с грижа”, които не доведоха до абсолютно нищо.
„Силно се надявам, че в Бюджет 2027, който само след около 40 дни ще започне активно да се обсъжда, там да видим тази заявка. Защото, ако не я видим и там, мисля че българският народ е достатъчно умен, за да вземе решение за това кой води страната финансово отговорно и кой не”, категоричен беше Райков.
