Н ародното събрание прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за създаване на нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК), която ще бъде в петчленен състав и ще разполага с разследващи правомощия.
Според приетите текстове един от членовете на комисията ще бъде избиран от парламента, един ще бъде назначаван от президента, а останалите трима ще бъдат определяни съответно от общите събрания на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет.
Правят нова Комисия за противодействие на корупцията
Законопроектът беше подкрепен от 153 депутати от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ГЕРБ-СДС и „Прогресивна България“. Против гласуваха 13 народни представители от ДПС, а „Възраждане“ не участваха във вота. Парламентът прие и предложението срокът между първо и второ четене да бъде съкратен от седем на четири дни.
В началото на годината предишният парламент окончателно закри тогавашната антикорупционна комисия, като функциите ѝ бяха прехвърлени към ГДБОП и Сметната палата.
Сега новият законопроект предвижда членовете на КПК да имат петгодишен мандат без право на преизбиране. Председателят на комисията ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий.
Предвижда се комисията да се отчита пред Народното събрание на всеки шест месеца, както и да представя годишен доклад за дейността си.
В доклада на временната правна комисия се посочва, че законопроектът е част от ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост и е свързан с препоръките на Европейската комисия.
Готвят нова Антикорупционна комисия с ротационен шеф и жребий
„До момента, поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа, Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро“, се казва в документа.
Новата КПК ще има правомощия да извършва проверки за конфликт на интереси, да следи имуществените декларации на лицата, заемащи публични длъжности, както и да разследва корупционни престъпления.
Сред тях са „длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави“.
Според текстовете органите на комисията ще разполагат и с оперативно-издирвателни функции. Специално назначени служители ще могат да извършват проверки при данни за корупционни престъпления или при несъответствия между декларираното и реалното имущество на проверяваните лица.
Разследванията ще се водят от инспектори по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Депутатите приеха още комисията да има право да обжалва пред съда откази на прокуратурата за образуване на досъдебни производства. Въвежда се и задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на разследвания, извършвани от служители на КПК.
Законопроектът урежда и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата към новата комисия след окончателното ѝ конституиране.
