М инистерството на правосъдието представи нов модел за борба с корупцията, целящ да отговори на изискванията на Европейската комисия и да отключи следващите плащания по ПВУ. Проектът предвижда създаването на независим орган, в който членовете се излъчват от различни власти, а председателят се сменя всяка година чрез жребий.
Ултиматумът от Брюксел: 6 месеца за спасяване на плащанията
В мотивите към проекта от Министерството на правосъдието посочват, че досегашните законодателни промени от 2023 г. и началото на 2026 г. не са получили положителна оценка от Европейската комисия по отношение на политическата независимост. Брюксел настоява за допълнителни гаранции, че антикорупционният орган ще функционира автономно, което е ключово условие за окончателното одобряване на плащанията по ПВУ.
Европейските партньори са поставили 6-месечен срок, който изтича през април 2026 г. Ако дотогава България не докаже, че има работещ и независим орган, второто и третото плащане по ПВУ ще останат замразени. Това е причината срокът за обществено обсъждане да е съкратен на едва 14 дни – до 14 април.
Край на партийния монопол: Петима членове от пет институции
Основната иновация в законопроекта е начинът, по който ще се формира ръководството на новата Комисия за противодействие на корупцията. За да се избегне политическата опека, органът ще бъде колегиален и ще се състои от петима членове, излъчени от напълно различни власти:
Един член, избран от Народното събрание;
Един член, назначен от Президента на републиката;
Двама членове, избрани съответно от Общите събрания на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС);
Един член, избран от Висшия адвокатски съвет.
Тази формула цели да разбие досегашния модел, при който парламентарното мнозинство имаше решаващата дума при назначенията.
Шефът на лотариен принцип
Още по-нестандартно е предложението за управлението на комисията. Законопроектът предвижда тя да се председателства на ротационен принцип за срок от една година. Кой член кога ще поеме поста, ще се решава чрез жребий. Така се цели да се предотврати концентрирането на власт в едно лице и превръщането на председателя в „политическа бухалка“.
Какво ще може да прави новата комисия?
Новият орган ще бъде „острието“ на държавата срещу корупцията по високите етажи на властта. Тя ще има три основни функции:
Разследващи правомощия: Комисията ще има собствен оперативен и разследващ ресурс, подобно на полицията.
Аналитичен потенциал: Ще следи за конфликт на интереси и несъответствия в имуществото на политиците.
Европейско сътрудничество: Органът ще си сътрудничи директно с Европейската прокуратура на Лаура Кьовеши.
Признание за грешките от миналото
В ретроспективен план документът отчита, че предприетите от 2023 г. насам законодателни реформи – както създаването на самостоятелна комисия, така и последвалото ѝ закриване в началото на 2026 г. с разпределяне на функциите ѝ към МВР, Следствието и Сметната палата – не са постигнали целите, зaложени в Националния план за възстановяване. Европейската комисия не приема тези модели за работещи, което налага изграждането на изцяло нов орган. Този път проектът зaлага на по-строги механизми за прозрачност и споделена отговорност при назначенията, за да се гарантира изискваната от Брюксел политическа независимост.
Проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности:
