Н а 5 декември 1989 в България се учредява първата група Анонимни алкохолици. Не е случайно, че това се случва малко след свалянето на Тодор Живков от власт и разпадането на режима. Преди това програмата, която помага от 1930-те години на милиони алкохолици по цял свят, в България просто не е била възможна. А хората, които са страдали сериозно заради своята алкохолна зависимост и са осъзнавали проблема си, почти е нямало с кого да споделят тревогите си. Това съобщи Deutsche Welle.
На първите сбирки в България участниците са малко. Една от причините: страхът, че от Държавна сигурност може да запишат имената им е прекалено голям. Днес движението Анонимни алкохолици е представено в 20 града в страната. В София групите са осем, във Варна и Стара Загора са по четири, групи има още и в Бургас, Раднево, Велико Търново, Гоце Делчев, Добрич, Пловдив, Плевен, Шумен, Кърджали, Казанлък, Сливен, Хасково, Враца, Пазарджик. Още при създаването си в САЩ движението приема за основен принцип да не влиза в никакви политически схеми, да не зависи от никого финансово, да е изцяло самостоятелно и да разчита единствено на собствения принос на участниците.
Страшна диагноза: Момиче е с цироза на черния дроб на 10-годишна възраст
Как е положено началото в България?
Пред ДВ за първите стъпки на движението Анонимни алкохолици в България разказва доц. Соня Тотева. Тя е психиатър и стои зад организирането на първите сбирки. През 1989-а година, когато е създадена първата група Анонимни алкохолици в България, доц. Тотева ръководи Сектор за извънболнично лечение на зависимости към Психиатричния диспансер в София, известен повече като "4-и километър". Вече е имала опит с т.нар. планинско лечение за пациенти с гранични разстройства: две седмици престой в планините, преходи, вид динамична рехабилитация след болнично лечение. По онова време до психиатрите в България стигат и първите материали за движението Анонимни алкохолици. Те са преведени на български език от сестрата на човек, който е посещавал сбирките в Париж. Идеята е приета с възторг и ентусиазъм, зад нея застават водещите български психиатри, а доц. Соня Тотева е човекът, който реално организира нещата. Първата група се среща в рамките на т.нар. планинско лечение.
"Първата група беше смесена, от мъже и жени на различни възрасти. Повечето бяха мои пациенти, преминали детоксикация от алкохол, но имаше и такива, които бяха насочени от Психиатричната клиника в Суходол. Спомням си какъв ужас изживях, когато установих, че навсякъде по хижите се продаваше алкохол. Наложи се да разговарям с управителите на хижите да не предлагат алкохол на групата", разказва доц. Тотева.
По време на това планинско лечение е взето решението да се учреди клуб на Анонимните алкохолици в България. "Избрахме датата 5 декември 1989 година. Повечето хора бяха мотивирани да създадат нещо ново, различно от досегашните форми на сдружения и други организации", разказва доц. Тотева. "На самото учредяване присъстваха около 50 души, сред които участници в планинското лечение, техни близки и колеги от болницата на 4 км, също така и колеги от Психиатричната болница в Суходол."
Регистрираха първи случай на алкохолна зависимост при кучета
"И тогава престанах да бъда алкохолик"
От края на 1989 до днес движението променя живота на много хора. Това си личи и по историите, които разказват някои от членовете. "Преминахме през периоди на пълно отчаяние, когато дори считахме себе си за душевно болни. Започнахме да се презираме заради това, че погубваме таланта и способностите си, че причиняваме страдание на семействата и близките си. Често ние изпадахме в самосъжаление и заявявахме, че нищо на света не може да ни помогне. Сега вече се усмихваме на тези спомени, но по онова време, поради горчивия и тъжен собствен опит, не ни беше до смях", разказват участници в сбирките на Анонимни алкохолици от Стара Загора. Членове на движението от този град са помогнали и на желаещи от други градове да организират сбирки на Анонимни алкохолици. Именно с помощ от Стара Загора е създадена групата в Пловдив. Днес пловдивчани пък помагат на хората в Пазарджик. На този принцип са създадени много групи на движението.
Eдин от първите членове на групата в Пловдив - възрастен мъж от близко градче, много искал да открадне изтривалката пред входната врата на помещението, където се организирали сбирките. Когато го попитали за какво му е потрябвала, отговърт му бил: "Ще си я закача в рамка на стената. Защото в момента, когато я прекрачих и влязох на сбирката, престанах да бъда алкохолик." но далеч не при всички промяната се случва толкова бързо.
Сбирките на Анонимните алкохолици се провеждат често, в тях се работи по утвърдените 12 стъпки на програмата, членовете споделят пред останалите своя опит. Те говорят, когато и ако са готови, никой не ги кара насила. Немалко участници първоначално изпитват трудности да говорят пред другите. Трудно им е и да приемат това, което се говори на сбирките. Малцина са тези, които усещат някаква промяна още след първата среща. Но мнозина свидетелстват, че и при тях тя все пак се случва - макар и на по-късен етап, внезапно и неочаквано.
Сбирките се провеждат на различни места. Така например участници от Стара Загора провеждат редовни сбирки заедно с пациенти в психиатричната болница в Раднево. Така пациентите вече имат опция за поддържане на своята ремисия и след изписването си от болницата. Те знаят къде могат да отидат, за да останат трезви. Ето какво казва д-р Иван Добринов, завеждащ Отделението за зависимости в Психиатричната болница в Раднево: "Много от нашите пациенти след изписването си продължават да посещават такива групи. Като че ли единственото, което работи, са групите за самопомощ. Повечето държавни болници правят само детокс, тоест овладяват острото състояние. Възстановяваме пациента физически, изписваме го и той още на автогарата е пиян. Ако не до няколко часа, то до няколко дни пристига при нас в същото състояние. Това зацикляне тормози всички нас. Хапче за излекуване на алкохолици няма, процесът е дълъг и труден. Анонимни алкохолици е добър начин лечението да продължи."
В България групи на Анонимните алкохолици вече влизат и в затворите, срещат се и провеждат сбирки заедно с лишени от свобода, чиито престъпления са свързани с алкохола. Така движението се развива и хората, които успяват да се излекуват от алкохолната си зависимост, стават повече.
Алкохолизъм и злоупотреба с алкохол: Каква е разликата
Промяната не става лесно. Нито бързо. Но става.
Мечтата на алкохолика, твърдят от самите среди, не е толкова да е съвършено трезв. Всъщност повечето искат да се върнат на нивото, от което вече болестта ги е атакувала - контролирано пиене. Но това е трудно постижимо. Затова и всеки новопостъпил в Анонимните алкохолици има ментор, човек с по-дълъг опит, който е насреща за него по всяко време на денонощието и е готов да му помогне да преодолее риска. А рискът е налице до... края на живота. При човек, който някога е бил зависим от алкохола, рискът си остава - дори и десетилетия наред да не е употребил и капка.
"Да се завърна след толкова години на тези страници е доказателство, че това е коварна болест, която ни побеждава, ако не "внимаваме". Едно малко и ето ме тук, отново "възстановяваща се". Ще го сложа в кавички, защото три дни без алкохол не е никакво възстановяване, но ще мисля само за днес и няма да мисля какво ще стане утре, в други ден. Само днес, само до обяд да се запазя чиста и без бирата, която обожавам на обяд." Това пише една жена в онлайн форума на Анонимните алкохолици.
Битката продължава, затова и един от основните принципи на Анонимните алкохолици е "Само днес". Не си поставяш грандиозни цели за след години, мислиш как да изкараш днешния ден без алкохол. Утре ще мислиш за утре. Това помага.
Промяната не става бързо, нито лесно. Но става. И е важно това да се знае.
