В ицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев съобщи пред журналисти, че са изпратени писма до първостепенните разпоредители с бюджет. Така че това, което сме дали като указания, трябва да бъде изпълнено, посочи той.
На въпрос за проектобюджета и за това дали има предложение за замразяване на минималната заплата, Донев отговори единствено, че предстоят преговори със социалните партньори.
Повод за питането стана писмо на вицепремиера Гълъб Донев до министрите относно Бюджет 2026, което беше разпространено от в. „Сега“.
Утре ще излезе бюджетът и ще имаме повече яснота, съобщи главният икономист на КНСБ Любослав Костов пред журналисти. Минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2027 г. трябва да бъде 700 евро според действащото законодателство, отбеляза той. Всичко, различно от 700 евро, е намаление на МРЗ, подчерта Костов. Ако правителството предложи замразяване на 620 евро, без да сме се разбрали с бизнеса, без преговори, това означава, че се предлага намаление, коментира той. По думите му предстои да се види какво точно ще бъде предложено в проектобюджета.
Думите на вицепремиера идват във връзка с появилата се информация в медиите, че кабинетът "Радев" замразява минималната работна заплата на 620,20 евро до 2028 г., както и че още от 1 август се въвеждат лични осигуровки за държавните служители и съдебната власт, но не и за МВР и МО, въз основа на писмо с указания на Гълъб Донев, разпратено до министрите за подготовката на Бюджет 2026.
Ще вдигнат ли минималната заплата през ноември
По-рано днес Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди предложения в областта на трудовото, осигурителното и здравното законодателство.
НСТС не постигна съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.
България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години, каза Мартин Димитров при представянето на законопроекта. Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора, посочи той. По думите му законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.
По думите на депутата държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са 61 200 души. По Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили броят им е 70 200.
„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.
„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.
Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа, каза Добрин Иванов. По думите му законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.
Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара (БСК) смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че неговата организация подкрепя предложението.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че нейната организация също подкрепя законопроекта.
В дневния ред на заседанието на НСТС бяха няколко законопроекта.
