С равнения с други европейски държави и коментари за възнагражденията в публичния сектор бяха направени в контекста на данни, цитирани от публикация на журналиста Христо Николов във вестник „24 часа“, посочена в изказване, свързано с депутатските заплати и системата на индексиране на доходите.
Според изложеното, българските народни представители получават възнаграждение, което е „минималната заплата, умножена по седем“. Уточнява се, че реално съотношението е „шест цяло и осем пъти“ спрямо минималната заплата.
Посочват се и сравнения с други европейски държави. За Румъния се отбелязва, че депутатските възнаграждения са „две цяло и седем пъти“ минималната заплата, която там е „795 евро“. За Испания съотношението е „две цяло и пет пъти“, за Франция – „четири пъти“, а за Германия - „пет пъти“.
Какви ще бъдат заплатите на новите във властта
Твърди се, че „в Европа това число е от два до четири пъти средно“, като се прави извод, че „никой не е на такава дистанция от собственото си население, каквато си позволяват българските депутати“.
По отношение на индексацията на възнагражденията се посочва, че „по света възнагражденията се индексират веднъж годишно, а при нас се вдигат на три месеца“. Допълва се, че към момента е въведено замразяване на нивата от март, като се твърди, че е оставена възможност при обсъждане на редовния бюджет доходите отново да бъдат повишавани с формулировка „в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера“.
В репортажа на NOVA се споменава и, че румънските депутати са останали със заплати от „две хиляди и двеста евро“, като се прави предположение за възможни бъдещи промени.
Коментарът обобщава, че „има логика възнаграждението на депутатите да съответства на качеството на техния труд“, като се прави връзка между управленските резултати и стандарта на живот в страната.
Като допълнителен пример от NOVA посочват възнаграждения в публичния сектор, включително членове на борда на столичен градски транспорт, където се споменава сума от „четири хиляди и петстотин евро“ и се поставя въпросът доколко тя е обоснована спрямо заплатите на специалисти в системата. Споменават се и заплати на директори в министерства, включително в здравния сектор, като се прави паралел с разликите във възнагражденията.
