Т емата за президентските избори започва все по-осезаемо да навлиза в политическия дневен ред, след като от „Демократи за силна България“ (ДСБ) поставиха въпроса за бъдещата надпревара за „Дондуков“ 2. От ГЕРБ обаче заявиха, че все още не са взели решение кого ще подкрепят, като към момента анализират възможните варианти и търсят най-силната център-дясна кандидатура.
Владислав Горанов коментира, че преди да започне обсъждането на конкретни имена, е необходим разговор между политическите сили, които се определят като част от дясното и център-дясното пространство.
„Хубаво още преди анонсите за конкретен кандидат да има разговори между всички, които претендират да са център-дясно в политическия аспект. Такъв не се състоя. Ние все още правим нашите анализи“, заяви той.
По думите му ГЕРБ традиционно не поставя президентските избори в центъра на политическите си действия, но партията е наясно, че обща кандидатура би имала по-големи шансове за успех.
„Ако имаме една най-ясна център-дясна кандидатура, тя има шансове“, посочи Горанов, цитиран от NOVA .
Търсене на общ кандидат вдясно
Изказването идва на фона на засилващите се дискусии за възможна консолидация на десните и проевропейските формации около единна кандидатура за президентските избори.
От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ също коментираха темата, като подчертаха, че засега е рано да се говори за конкретни имена и подкрепа.
Велислав Величков заяви, че първо трябва да стане ясно дали евентуалните кандидати действително възнамеряват да се включат в надпреварата.
„Има споразумение между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ за издигане на единен кандидат, но и там не знаят в момента за инициативен комитет на господин Гюров. Дали господин Гюров ще бъде кандидат, трябва най-напред той да каже“, посочи Величков.
Президентските избори вече влизат в политическия дневен ред
Макар до изборите да остава време, темата постепенно започва да заема все по-важно място в публичните дебати. Политически анализатори отчитат, че след поредица от парламентарни избори и нестабилни управления вниманието все повече се насочва към предстоящия президентски вот, който ще бъде важен тест за влиянието на основните политически сили.
Настоящият президентски мандат изтича през 2027 г., а партиите вече започват да сондират нагласите за потенциални кандидати и възможни коалиции около тях.
Спор и за бюджета
Освен за президентските избори, представителите на политическите сили коментираха и състоянието на публичните финанси.
Владислав Горанов изрази съмнения, че правителството ще успее да постигне заложената цел за бюджетен дефицит от 3%.
„Не съм изненадан, защото от няколко дни анонсите и на премиера, и на финансовия министър са, че 3% са им цел, но сякаш изглежда непостижимо“, заяви той.
Според него твърденията, че ограничаването на дефицита би навредило на икономиката, не отговарят на реалността.
От своя страна Велислав Величков отхвърли твърденията, че държавната хазна е изправена пред сериозни проблеми, като напомни, че до края на годината управляващите ще трябва да подготвят и актуализиран бюджет.
Той призова управляващите да не създават допълнителни затруднения пред самите себе си и да подхождат внимателно към финансовото планиране през следващите месеци.
Очаква се през идните седмици темата за президентските избори да става все по-актуална, особено ако политическите сили започнат да очертават конкретни кандидатури и възможни формули за подкрепа.
