Д езорганизираното изтегляне на американците от Афганистан несъмнено поставя съдбата и доверието към САЩ под въпрос. Докато наблюдавахме как талибаните превземат афганистанските градове с тревожна скорост, за съжаление стана ясно, че най-дългата война на Америка завърши точно така, както започна: с талибаните на власт. За да запазят доверието, САЩ трябва да дадат ясно да се разбере, че лидерите на страните от Югоизточна Европа трябва да избират между възприемане на западните ценности или съюзяването с противниците им – Русия и Китай, пише Айла Делкич в „Хил”.
Конфликтът струваше на американските граждани трилиони долари и по-жалкото - хиляди американски животи. Сред афганистанците броят на жертвите е много по-голям и според ООН повече жени и деца са били убити или ранени в Афганистан през първите шест месеца на 2021 г., отколкото през която и да е друга година, откакто международната организация води статистика.
При напускането на американските самолети от Кабул бяха показани отчайващи сцени от международното летище „Хамид Карзай”, на които се виждаше как афганистански цивилни се опитват да се прикрепят към машините в отчаян опит да избягат от новата реалност на талибаните. Тези кадри пораждат въпроса: какво могат да очакват нашите съюзници по света - и по-конкретно в Западните Балкани - от американската външна политика?
Това е най-големият провал на САЩ в Афганистан
Случващото се в Афганистан трябва да послужи като категорично предупреждение, че готовността на САЩ за неограничено време да подкрепят корумпирани, неефективни правителства е ограничена и ако дадена държава не е в състояние да стои на краката си, тя не може да разчита завинаги на гарантирането на сигурността й от страна на САЩ. За тази цел съюзниците на Америка в Западните Балкани трябва да обърнат специално внимание и да преразгледат своята отбранителна стратегия, предвид нарастването на сръбския национализъм и руските посегателства в региона.
Последното е най-силно изразено в Сърбия и субекта на Босна и Херцеговина - Република Сръбска, където авторитарни лидери като Александър Вучич и Милорад Додик са консолидирали властта и редовно ухажват Москва и Пекин. Сърбия при протежето на бившия президент Слободан Милошевич - Александър Вучич, продължава да приютява военни престъпници и изразходва значителен капитал, отричайки и изкривявайки факти за геноцида в Сребреница. Освен опасна намеса във вътрешните работи на Босна и Черна гора, Сърбия редовно участва в съвместни военни учения с Русия, а сръбският министър на вътрешните работи Александър Вулин определи Москва като „голям партньор по сигурността” и обяви, че задачата на новото поколение е да създаде „сръбски свят”, в който всички сърби ще бъдат обединени.
Патово положение в Афганистан, ще има ли война
Тревожният възход на антиамериканските настроения в Сърбия, Република Сръбска и сред сръбското малцинство в Черна гора оставиха нашите дългогодишни съюзници в Югоизточна Европа притеснени. Тази тревожна тенденция предизвика известно притеснение във Вашингтон, но не бяха предприети значителни действия за противодействие на тази заплаха за западните ценности.
С падането на Афганистан е по-важно от всякога САЩ да защитят наследството си в Западните Балкани. В крайна сметка намесата на НАТО, ръководена от САЩ през 90-те години на миналия век, спря геноцида и етническото прочистване на несръбското население в Босна и Херцеговина и Косово и до днес тя е една от малкото успешни намеси на САЩ след Втората световна война. Оттогава САЩ са похарчили милиарди долари в региона за насърчаване на демократизацията и върховенството на закона. За да запазят доверието, САЩ трябва да дадат ясно да се разбере, че лидерите на Югоизточна Европа трябва да избират между приемане на западните ценности или съюзяване с американските противници - Русия и Китай.
Сцените от Афганистан ще подсилят авторитарните актьори в Западните Балкани и също така трябва да послужат като сигнал за събуждане за продемократичните лидери в региона. Това, което се случи, даде да се разбере, че никоя държава не може да оцелее без собственото си надеждно военно възпиращо средство. Само силната, ефективна армия е истинска гаранция за дългосрочен мир и стабилност, както може да се види в държави като Южна Корея и Израел. Освен това, страни като Швейцария, Швеция и Сингапур, макар и малки, имат дългогодишен опит в мира, като същевременно поддържат значителни войски, държащи враждебните сили настрани.
САЩ няма да спасят Западните Балкани от авторитаризъм и корупция. Ако сцените от Афганистан ни научиха на нещо, то това е, че отговорността се носи от хората и лидерите, на които те помагат да идват на власт.
