З а първи път учени успешно са трансплантирали орган, който е бил замразен и „размразен“. Този нов научен подвиг е бил извършен върху лабораторни плъхове, но изследователите вярват, че някой ден може да помогне за животоспасяващи трансплантации при хората.
Scientists are learning how to cryopreserve living tissues, organs, and even whole organisms, then bring them back to life. #LongReads https://t.co/wH4DXsJmUz
— News from Science (@NewsfromScience) June 26, 2023
Органите могат да бъдат запазени чрез дългосрочни методи за криоконсервация като витрификация - процес на напълване на органа с криозащитни химикали и охлаждането му достатъчно бързо, за да не се образуват ледени кристали. Проблемът възниква при опита за връщане на органа до телесната температура.
За да преодолеят този проблем, учени от Университета на Минесота са разработили нов „процес на нанозатопляне“, който покачва температурата на органа бързо и равномерно отвътре, а не само на повърхността му.
„Това е първият път, когато някой публикува ясен протокол за дългосрочно съхранение, затопляне и успешна трансплантация на функционално запазен орган в животно“, каза Джон Бишоф, съавтор на изследването, професор по машинно инженерство и директор на Институтът за инженерство в медицината на Университета на Минесота.
Heart tissue cryogenics breakthrough gives hope for transpla #science #news https://t.co/8QQVgIGeZn pic.twitter.com/ypy7NFyYTx
— HNV News (@hnvcouk) March 1, 2017
„Всичките ни изследвания в продължение на повече от десетилетие, както и тези на нашите колеги в областта ни показваха, че процесът би трябвало да проработи, след това видяхме, че действително може да проработи, но сега доказахме, че той наистина работи“, добави Бишоф.
В своите експерименти екипът съхранил криогенно бъбреци на плъхове до 100 дни, след което успешно ги затоплили, почистили ги от криопротективните химикали и ги трансплантирали обратно в пет живи плъха. В рамките на 30 дни всички плъхове имали пълна бъбречна функция, а органите били неразличими от здрави такива.
Новият метод използва наночастици от железен оксид, които се вкарват в организма през кръвоносните съдове на органа. Когато наночастиците се активират с електромагнитни вълни, те се нагряват и затоплят органа равномерно, подобно както се нагрява водата в храната топлена в микровълнова фурна.
Will we ever cryopreserve our organs? by @danielcossins http://t.co/zFZdwier7h nonUK pic.twitter.com/B0JpoRO8EH
— BBC Future (@BBC_Future) February 26, 2014
„Това е много сложен процес. Не бяхме изненадани, че проработи, но нямаше да се изненадаме и ако не беше проработило. Много се гордея с екипа ни“, обясни Майкъл Етеридж, главен инженер в отдела по машинно инженерство на университета.
Големият въпрос е дали тази технология може да бъде приложена и при хората. Изчислено е, че всяка година 20 процента от дарените за трансплантация бъбреци се губят, тъй като срокът им на годност изтича, преди реципиентът да има достъп до тях. С тази технология за криоконсервация потенциално можем да оставим този проблем в миналото.
Will we be able to cryogenically freeze organs one day? https://t.co/CLKtc5Ctx7 pic.twitter.com/utPHF4KmAz
— CNN (@CNN) March 2, 2017
Следващите стъпки на изследователите ще са в посока на това да демонстрират процеса, но вече със свински бъбреци. Въпреки че екипът е изчислил, че може да отнеме „няколко години“, преди методът да бъде приложен върху хора, те казват, че са „уверени“, че ще успеят да го постигнат с някои допълнителни изследвания.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
