П рисъдите от процеса за Аушвиц във Франкфурт/Майн, произнесени през 1965 година, са важна стъпка за преодоляването на нацисткото минало в Германия. Въпреки това огромна част от престъпниците на СС остават ненаказани, съобщи Deutsche Welle.
(Във видеото: 80 години по-късно: Международен ден в памет на жертвите на Холокоста)
"Зад тази порта е започвал ад, който не може да бъде описан с думи", казва председателстващият съдия Ханс Хофмайер, когато преди 60 години открива заседанието за произнасяне на присъдите по процеса за "Аушвиц“. След като приключва с обявяването на присъдите, видимо разтърсен, той добавя: "Вероятно сред нас има хора, които дълго време няма да могат да гледат радостните и доверчиви очи на някое дете, без в съзнанието им да изникват празните, питащи, неразбиращи и изпълнени със страх очи на децата, изминали последния си път в Аушвиц."
Дълго време на германското следвоенно общество му липсваха думи, с които да признае отговорността за собствената си нацистка история. В съда във Франкфурт на Майн преди всичко гласовете на оцелелите свидетели бяха тези, които обрисуваха пред това общество картината на "ада" в Аушвиц, пише обществената медия АРД по повод 60-годишнината от края на процеса.
Гласовете на оцелелите
"Есесовците изтласкваха хората от вагоните. А ние стояхме в редица и под заплаха от смъртно наказание ни беше забранено да разговаряме с някого от „новопристигащите”. Така Рудолф Врба описва в 117-ия ден от процеса за Аушвиц пристигането на затворници в концентрационния лагер (КЗ).
Той е едва на 18 години, когато е депортиран в Аушвиц. След две години в лагера успява някак да избяга, а докладът, който пише през 1944 г., е едно от първите свидетелства, от които западните съюзници разбират за машината за масови убийства в лагерите за изтребление и газовите камери, се казва в публикацията на АРД.
За процеса във Франкфурт на Майн Рудолф Врба пристига от Лондон. Пред съда той свидетелства как транспортите с по няколко хиляди души пристигали в Аушвиц, как веднага след това на рампата бил провеждана селекция на новодошлите и как много от тях са били убивани веднага: "Останалите хора ги товареха в подготвени камиони и ги изпращаха в съседния Биркенау – директно в газовите камери."
Германската история на съд
Фактът, че съдебният процес за Аушвиц изобщо се провежда, е цяло чудо в следвоенна Германия. След процесите в Нюрнберг непосредствено след войната, за извършените престъпления са съдени само неколцина високопоставени нацисти – по онова време съпротивата срещу осмислянето на историята е прекалено силна. Така например на процеса във Франкфурт на Майн е можело да се види как полицаите отдават чест, когато обвинените в извършване на престъпления от СС са влизали в съда, посочва АРД.
"Наказателното дело срещу Мулка и други", както официално се нарича процесът за Аушвиц, е мащабно начинание: четирима прокурори и трима адвокати, представящи граждански искове, са изправени срещу 22 подсъдими с 19 защитници. Комендантът на Аушвиц Рудолф Хьос вече е бил осъден на смърт в Полша през 1947 г., но на процеса във Франкфурт преди 60 години сред подсъдимите е неговият адютант Роберт Мулка. След 183 дни, колкото продължава процесът, съдът произнася 6 доживотни присъди, три оправдателни – поради липсата на доказателства, а останалите подсъдими получават присъди между 3 и 14 години затвор.
Но освен наказание за извършителите от Аушвиц, тогавашният главен прокурор на Хесен Фриц Бауер е преследвал и друга важна цел – искал е обществото най-сетне да прогледне за извършените престъпления. Искал е германците най-накрая да се изправят пред жертвите и да се убедят в това, че нацистите действително са извършили всички описвани престъпления. Например това, за което на 78-ия ден от процеса свидетелства Маурициус Бернер: „Още при пристигането си в Аушвиц аптекарят на концлагера д-р Виктор Капезиус му казал да не плаче за жена си и децата си, защото те „отивали на баня и щели да се върнат след час“. Бернер обаче така и никога повече не ги видял.
Исторически свидетелски показания, записани на лента
Процесът за Аушвиц е важна стъпка в разкриването на нацистките престъпления и заради това, че показанията на 318 от общо 360 свидетели са били записани на магнетофонна лента. Първоначално те са били предназначени само за съда, а не за обществеността. Но генералният секретар на Международния комитет за Аушвиц във Виена Херман Лангбайн се обърнал към тогавашния министър на правосъдието на Хесен с молба записите да бъдат запазени. Днес те са част от Световното документално наследство на ЮНЕСКО и могат да бъдат прослушани на интернет страницата на Института „Фриц Бауер“.
От юридическа гледна точка процесът за Аушвиц не е особено успешен. Макар че са постановени 16 присъди, по-голямата част от извършителите на престъпления от Аушвиц, където над 8 хиляди души са били ангажирани само с охраната на концлагера, никога не са били подведени под съдебна отговорност.
Променена съдебна практика
Това се е дължало на Федералния Върховен съд, който тогава е изисквал да бъде доказано конкретно участие в престъпление на всеки отделен извършител. Едва през 2016 г. Федералният съд променя тази линия, признавайки, че концентрационните лагери са били част от „системата за индустриализирано убиване”. Ако това беше валидно по време на Франкфуртския процес, осъдителни присъди за съучастие в убийство е щяло да има дори за хора, които са били счетоводители или секретарки на SS в лагера.
След решението от 2016 г. са проведени няколко съдебни процеса срещу бивши престъпници от концентрационни лагери – именно за съучастие в масови убийства. Сред тях е например Ирмгард Фурхнер, бивша секретарка в концентрационен лагер, която беше осъдена през 2024 година. Това обаче беше последният процес пред германски съд за нацистките концентрационни лагери. А по-голямата част от престъпниците на СС от Аушвиц и другите концентрационни лагери така и никога не са били подвежани под наказателна отговорност, посочва АРД.
криза, която тихо расте" />
