В сички любители на космическите науки със сигурност трябва да изпратят 2019 г. с голямо удовлетворение.
Тази година станахме свидетели на революционни открития и космически събития, които се случват веднъж в живота.
Днес ще си спомним за всички тях.
Ultima Thule-- the word literally means 'a place beyond the known world,' & with that in mind NASA scientists gave it as a temporary name to an oddly-shaped space object. The term was also used by Nazis, however, & for many, that was a reason that it had to go.
— izzit.org (@izzit_org) 5 декември 2019 г.
Януари
През януари космическият апарат „Нови хоризонти” на НАСА засне едно причудливо космическо тяло - Ultima Thule, чиято форма изуми научния свят.
Изображението на малкия обект предизвика редица коментари в социалните мрежи, а хората асоциираха формата на Ultima Thule с какви ли не предмети и образи от ежедневието.
Обектът от пояса на Кайпер стана известен като „снежния човек” заради необичайната си структура. Ultima Thule даде възможността на учените да надникнат в едно от най-отдалечените места в Слънчевата система, отвъд орбитата на Плутон.
Февруари
През февруари НАСА официално ни запозна с най-новия спътник на Нептун, носещ чудноватото име Хипокамп.
Миниатюрната луна, наречена Хипокамп, се намира необичайно близо до друг спътник на Нептун – Протей. По пътя на астрономическата логика Протей отдавна би трябвало да е отблъснал или погълнал малкото небесно тяло, прочиствайки своята орбита.
Най-достоверната теория за съществуването на Хипокамп до момента е, че спътникът е откъснато парче от по-голямата луна Протей, получило се в следствие на сблъсък с комета преди милиарди години. Диаметърът на Хипокамп е само 34 км, а масата му се равнява на една хилядна от масата на Протей.
Астрономите наричат Хипокамп „луната, която не трябва да бъде там". Хипокамп всъщност е фантастично морско чудовище от гръцката митология.
Март
През март месец НАСА обяви, че планира да изпрати мисия до Титан – спътника на Сатурн с най-големи шансове за наличието на условия, подходящи за развитието на живот.
Мисията „Драгънфлай” ще имa за цел да събере възможно най-много материална и визуална информация, която да даде нови знания за ледения спътник на втората по големина планета в Слънчевата система.
Планира се „Драгънфлай” да бъде изстрелян през 2026г., а да пристигне на Титан през 2034г.
Атмосферата на Титан е съставена предимно от азот, по подобие на земната. Една от ключовите разлики със Земята е, че на Титан валят дъждове от метан.
Титан е по-голям от най-близката планета до Слънцето – Меркурий, и е вторият по големина спътник в Слънчевата система. Разстоянието от Титан до нашата звезда е около 1,4 млрд. км (10 пъти по-далече от Земята). Именно голямото разстояние предопределя ниската температура на повърхността му (-179 градуса по Целзий).
„Драгънфлай” е част от серията от мисии на НАСА New Frontiers („Нови граници”), към която спадат още мисиите „Нови хоризонти” до Плутон и пояса на Кайпер, „Джуно” до Юпитер и OSIRIS-REx до астероида 101955 Bennu.
Април
Без съмнение можем да кажем, че април беше най-вълнуващият месец за всички любители на космическите науки.
Оправдано! През април станахме свидетели на първата снимка на черна дупка. Нещо, за което дълго време учените мечтаеха. До този момент черните дупки бяха само предмет на теорията, но за тях нямаше живо и експериментално доказателство.
Съдейки по уравненията на Айнщайн, учените отдавна предполагат за съществуването на подобни обекти. Това провокира зараждането на изцяло нов клон в космическите науки, който се съсредоточава върху изучаването именно на черните дупки.
Първата снимка на черна дупка бе възможна благодарение на цял екип от учени, използвали няколко радиотелескопа, разположени на различни места по земното кълбо.
Заснетата свръхмасивна черна дупка се намира в центъра на галактиката M87, на 55 млн. светлинни години разстояние. Нейната маса е 6,5 млрд. по-голяма от тази на Слънцето.
Май
След еуфорията през април месец май се стори леко скучен на голяма част от научното общество.
В края на месеца наяве излезе проучване, което предполага за наличието на океан под ледовете на повърхността на Плутон.
Тъй като Плутон се намира прекалено далеч от Слънцето, неговата съдба е да бъде леден обект. Въпреки това учените смятат, че под ледената обвивка на Плутон е възможно да се крие течен океан.
Дори и да има океан на Плутон, то важно е да се отбележи, че той най-вероятно не е съставен от вода.
Юни
Вглеждайки се назад в миналото, към галактики, чиято светлина е пътувала към Земята в продължение на милиарди години, астрономите откриват нов клас квазари – нещо, което подсказва повече за съдбата на собствената ни галактика.
„Квазарите са най-ярките обекти в цялата Вселена, излъчващи енергия колкото 10 трилиона слънца”, казва Алисън Къркпатрик, астроном в университета в Канзас.
Екипът на Къркпатрик открива сините квазари, които са напълно ново явление за науката, а животът им е кратък.
И въпреки че проучването на Алисън и екипа ѝ се връща между 6 и 12 милиарда години назад, резултати от него дават отговори за бъдещето на нашата галактика – Млечен път.
„В бъдещето на Млечния път съществува квазар”, споделя Къркпатрик.
Това твърдение е подкрепено от хипотезата за сблъсъка на Млечния път с галактиката Андромеда, която в момента се намира на 2,5 милиарда светлинни години от нашата.
И двете галактики имат черни дупки в своите ядра. Нито една от двете черни дупки не е показвала активност, но при техния евентуален сблъсък „разпалването” им ще бъде драматично.
„Това събитие ще озари нощното небе”, споделя Алисън. „Ще бъде изключително ярко. Там където лятото виждаме диска на Млечния път, ще се наблюдава сблъсъка и сливането на двете черни дупки”.
Юли
През юли месец отбелязахме 50-тата годишнина от кацането на „Аполо 11” на Луната.
Двама от астронавтите от първата пилотирана мисия до Луната са все още живи и имаме възможността да чуем историята им от първо лице.
През юли месец имаше много чествани по повод годишнината, но най-емоционалният момент определено бе по време на една от речите на Бъз Олдрин, в която той казва:
„Това са 50 г. без никакъв прогрес…Мисля, че всички трябва да се засрамим от този факт”.
Weird 'whiplash' planet is unlike anything astronomers have ever seen https://t.co/VO6ZeTx8y6 astronomers didn't observe HR 5183 b directly but inferred its size and orbit #nibiru !? @aHEMandias @NHOLLYFONZI @Alicia_May_Bee @MellyHatchet @LadyStargate1 @ECKELLPablo @Hedgewic
— Danny (@Rojosgardening) 24 септември 2019 г.
Август
През август астрономи от обсерваторията Кек обявиха, че са открили уникална екзопланета, каквато досега не е наблюдавана. Планетата, „която е като никоя друга", се откроява с уникална, яйцевидна орбита около своята звезда.
Планетата, кръстена HR 5183 b, е около три пъти по-тежка от Юпитер. Въпреки огромните си размери и тегло, планетата има доста необичайна орбита. Тя е нестабилна, като ѝ отнема между 45 г. и 100 г., за да направи една обиколка.
Друг необичаен момент е, че дори в най-близката си точка до своята звезда, планетата пак остава сравнително далеч от нея. Обикновено, при подобни елипсовидни орбити, най-близката точка е много по-близо до звездата.
K2-18b: Se detectó agua en un lejano planeta potencial para albergar vida extraterrestre https://t.co/HMd5a6QldP
— Despabilate Blog (@BlogDespabilate) 6 декември 2019 г.
Септември
Със сигурност ще запомним септември с неуспешната мисия на Индия до Луната, но и с екзопланетата K2-18b, която се превърна в сензация в световните медии.
Астрономи засякоха следи от водни пари на K2-18b, която обикаля в орбита около своята звезда на разстояние, което позволява на водата да съществува в течно състояние. Един от основните признаци за наличието на живот.
Планетата K2-18b се намира на 110 светлинни години от Земята.
„Това е единствената планета извън Слънчевата система, която има подходящата температура за наличието на вода в течно състояние и атмосфера, което превръща K2-18b в най-подходящия кандидат за планета, на която може би има живот”, казва той.
Това обаче не означава, че K2-18b е близнак на нашата Земя.
„Става дума за планета, която на размери е два пъти по-голяма от Земята, а по отношение на масата – K2-18b е осем пъти по-масивна от нашата планета”, обяснява Цярас. Това означава, че гравитационното ускорение на наблюдаваната планета е двойно по-голямо в сравнение с това на Земята.
Учените освен това отбелязват, че макар и звездата, около която обикаля K2-18b да е бледа и малка, планетата най-вероятно е изложена на много по-голямо ултравиолетово лъчение в сравнение със Земята.
От спектралните анализи на снимките, направени от „Хъбъл", не можем да знаем какво е количеството вода в атмосферата на K2-18b. Количеството може да варира от 0.01% до 50%.
Октомври
През октомври разбрахме за титанична експлозия в близост до свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път, която се е случила преди около 3,5 млн. години, изхвърляйки конусообразна струя радиация от двата полюса на галактиката към безграничното космическо пространство.
Феноменът предизвикал два огромни йонизирани лъча, които извървели своя път през нашата галактика, обхващайки все по-голямо разстояние.
Експлозията е била толкова масивна, че е достигнала дори Магелановия поток (стълб от неутрални водородни газове, който свързва галактиките Голям и Малък Магеланов облак).
Експлозията е била прекалено силна, за да бъде предизвикана от нещо друго освен от свръхмасивната черна дупка Стрелец А*, която е 4,2 млн. пъти по-масивна от Слънцето и лежи в центъра на нашата галактика.
„Това откритие напълно ще промени начина, по който гледаме на Млечния път”, казва Магда Гулиелмо, съавтор на проучването и изследовател в Университета в Сидни.
Изследването сочи Стрелец А* като виновник за масивната експлозия, но все още предстои много работа преди да се разбере какво точно е причинило взрива.
Ноември
През ноември учени потвърдиха, че космическият апарат „Вояджър 2” е навлязъл в междузвездната среда – материя, заемаща пространството между звездните системи в дадена галактика.
По този начин „Вояджър 2” се превръща във втория апарат, сътворен от човека, който напуска най-външните предели на Слънчевата система.
В доклад за изданието Nature Astronomy Дон Гърнет и Бил Кърт от Университета в Айова съобщават, че един от измервателните инструменти на „Вояджър 2” е засякъл по-голяма плътност на космическата плазма.
Според учените това е ефектът на преминаването на „Вояджър 2” от по-топлата и разредена плазма на хелиопаузата към по-студената и гъста космическа плазма на междузвездното пространство.
Докладът на Гърнет и Кърт е един от петте, които доказват, че „Вояджър 2” е преминал границите на хелиопаузата на 5 ноември 2018 г.
„Вояджър 2” е навлязъл в междузвездното пространство на 119,7 астрономически единици разстояние от Слънцето. Това се равнява на около 17 млрд. км разстояние от нашата звезда. (Една астрономическа единица е равна на разстоянието между Слънцето и Земята, приблизително 150 млн. км.).
„Вояджър 1” и „Вояджър 2” са изстреляни през 1977 г., а заедно с тях в космоса отлита и Златната плоча, на която е увековечена легендарната българска песен „Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска.
Кое ще е откритието на декември? Предстои да разберем.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
