27

А строноми засякоха следи от водни пари на екзопланета, която обикаля в орбита около своята звезда на разстояние, което позволява на водата да съществува в течно състояние.

Един от основните признаци за наличието на живот.

Планетата K2-18b се намира на 110 светлинни години от Земята. (Една светлинна година се равнява на разстоянието, което светлината изминава за една година. Скоростта на светлината е 300 000 м/с).

„Това е първото подобно откритие в историята”, казва Ангелос Цярас, астроном в Лондонския университетски колеж и един от авторите на публикацията в Nature Astronomy.

„Това е единствената планета извън Слънчевата система, която има подходящата температура за наличието на вода в течно състояние и атмосфера, което превръща K2-18b в най-подходящия кандидат за планета, на която може би има живот”, казва той.

Източник: iStock/Getty Images

Това обаче не означава, че K2-18b е близнак на нашата Земя.

„Става дума за планета, която на размери е два пъти по-голяма от Земята, а по отношение на масата – K2-18b е осем пъти по-масивна от нашата планета”, обяснява Цярас.

Това означава, че гравитационното ускорение на наблюдаваната планета е двойно по-голямо в сравнение с това на Земята. Тоест, ако се озовете на K2-18b  движението ще е изключително трудно, дори непосилно.

Учените освен това отбелязват, че макар и звездата, около която обикаля K2-18b да е бледа и малка, планетата най-вероятно е изложена на много по-голямо ултравиолетово лъчение в сравнение със Земята.

„Това не е най-подходящото място за ваканция”, споделя Инго Уолдман от Лондонския университетски колеж.

Източник: iStock/Getty Images

„Ако се озовете там, много бързо ще се разболеете от рак например”, добавя той.

Това, разбира се, не означава, че животът би бил невъзможен на K2-18b.

„Животът там може да е еволюирал по различен начин”, казва Уолдман.

Учените откриват K2-18b през 2015г. благодарение на космическия телескоп „Кеплер”, чиято функция е да търси потенциални обитаеми планети във Вселената.

Откриването на водните пари дължим на ветерана „Хъбъл”.

От спектралните анализи на снимките, направени от „Хъбъл" обаче, не можем да знаем какво е количеството вода в атмосферата на K2-18b. Количеството може да варира от 0.01% до 50%.

Джована Тинети споделя, че единствената информация, която можем да извлечем от снимките на „Хъбъл”, е че следата от вода е там. Нищо повече.

Източник: iStock/Getty Images

Направените високотехнологични компютърни модели на планетата предполагат, че в атмосферата на K2-18b има наличие на водород, но неговото количество също не би могло да бъде установено.

Уолдман казва, че вариантите са два: атмосфера с преобладаващо количество водород и вода, но „нищо повече” или атмосфера, съставена от различни видове газове, и „мъничко вода”.

„Истината може би е някъде по средата”, допълва той.

Цярас смята, че трябва да почакаме следващото поколение високотехнологични космически телескопи да свършат работата, която „Хъбъл” и „Кеплер” не могат за момента.

„Може би с помощта на „Джеймс Уеб” на НАСА и „Ариел” на Европейската космическа агенция, както и други нови измервателни техники, ще успеем да стигнем до истината”, казва Тинети.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@