Мистериозна болест: Защо палмите Арека предизвикват "маймунска треска”

П лантациите с палми Арека в Индия са огнище на опасана зараза. Инфекция се пренасяна от кърлежи и се разпространява скоростно по целия свят.  

Можем ли да се справим с тези огнища?  

Една вечер в началото на 2019 г. Суреш се прибрал от разсадника, в който отглеждал палми, на които растат орехите арека. Същата вечер мъжът се оплакал от силно главоболие. Четири дни по-късно, здравето му се влошава, той получава инсулт, който му отнема способността да говори. 

Мистериозната болест, която повалила Суреш, се разпространявала като горски пожар, пише BBC. 

Внимание, Eris! Нов вариант на COVID-19 се разпространява във Великобритания

През същия период са починали 14 души в Аралагоду, малко селце насред гора в Карнатака, щат в Южна Индия. Година след инсулта, Суреш губи живота си. 

"Бих дала всичко, за да опазя живота му. Направих всичко - уверих се, че приема лекарствата си в точното време. Но не успях да го спася", казва Гаятри, неговата съпруга. 

Повечето изследователи смятат, че горската болест на Кясанур е била ендемична в продължение на векове. Според учени тя е циркулирала сред популациите на приматите, птиците и гризачите. 

Горската болест на Кясанур (KFD) е заболяване, пренасяно от кърлежи, с нива на смъртност около 5%. Заболяването е наричано още и "маймунска треска".  То е открито за пръв път през 1957 г. след избухване на епидемия в Шивамога, Индия. 

Also known as "monkey fever", it was first discovered in 1957 after an outbreak in Shivamogga, the district of Karnataka in which Aralagodu is also situated.

— Ashis Basu 🇨🇦 (@BasuAshis) March 18, 2023

През следващите десетилетия огнищата остават до голяма степен ограничени в района. Но през последните години болестта започва да се разпространява, като през 2013 г. за първи път се появяват случаи в САЩ. Огнищата се появяват предимно в селските райони, граничещи с горските територии, и засягат малък процент от населението на Индия. Разпространението на болестта обаче е показателно за една много по-тревожна тенденция, пише още изданието.  

Пандемията от COVID-19 подчерта тенденцията, при която се наблюдава нарастване на зоонозните заболявания (група от инфекциозни и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно). 

Обезлесяването и изменението на климата са причина, хората да боледуват все по-често от вируси. Зоонозните болести засягат най-често човешките популации.  Повечето изследователи смятат, че KFD е била ендемична в продължение на векове в горите на Западните Гати в Индия. 

С течение на времето горските площи са били изсечени от човека, а променящият се климат е повлиял на развитието на кърлежите. Това от своя страна е предизвикало нови огнища.  

"Новите огнища се разрастват там, където горският ландшафт се е изменил", казва пред  BBC Бетан Пърс, еколог в Центъра по екология и хидрология на Обединеното кралство. 

Западните Гати, планинска верига в Южна Индия, са дом на огромни участъци от гори. Районът е подложен на обезлесяване с безпрецедентни темпове, което отчасти се дължи на бума на търговското агролесовъдство. Обезлесяването в района на Шивамога е предизвикано от нарастващото търсене на орехите арека, които се добиват от палмовото дърво Арека. Ядките от палмата са популярен стимулант. Насажденията от палми Арека, са горещи точки за разпространение на KFD. 

Плантациите разкъсват гъстите гори, създавайки "преходни зони". Именно в тях се развиват инфекциозните и паразитни болести.

Пърс обяснява, че “преходни зони” създават благоприятна среда, в която кърлежите имат достъп до хората. 

Global Partnership for Animal and Zoonotic Diseases Surveillance (GPAZDS) Project, NVRI In collaboration with Plum Island Animal Diseases Centre (PIADC), United State Department of Agriculture (USDA) and Livestock International.
Transboundary and zoonotic diseases can pose pic.twitter.com/g8HYWAVbP6

— National Veterinary Research Institute (@nvrivom) October 10, 2023

Пандемия 

Тъй като обезлесяването се ускорява в целия свят, експертите се опасяват, че засиленият контакт между хората, животните и преносителите на инфекции може да предизвика пандемия. 

В проучване, публикувано в списание Nature през 2020 г., се посочва, че нарушаването на гористите местности води до намаляване на биологичното разнообразие и увеличаване на животинските вектори - като гризачи и прилепи - за които е известно, че са носители на болести.  

"Глобалните промени на Земята създават опасни тенденции, при които добитъкът предава зоонозни болести на човешките същества", предупреждават експерти. 

Изменението на климата играе роля в увеличаването на риска от разпространение на зоонозни болести. Климатичните промени засягат и биологичното разнообразие. Друго проучване, публикувано в Nature  посочва , че изменението на климата ще доведе до увеличаване на междувидовото предаване на вирусни заболявания. 

52-годишната жителка на Аралагоду, Према Джайн се заразява с KFD по време на епидемията през 2019 г., след като намира мъртва маймуна в банановата плантация на семейството ѝ. Въпреки че съобщила за мъртвото животното в отдела по горите, било твърде късно: кърлежите, които то пренасяло, били изпълзели в околните райони и в крайна сметка заразили цялото ѝ семейство. Джаин разказва пред BBC, че живеейки в гората, не е необичайно да намира мъртви животни. По думите ѝ заплахата от KFD е нова. 

What are zoonotic diseases? This video explains. pic.twitter.com/IWvPEPgIBQ

— IAEA - International Atomic Energy Agency ⚛️ (@iaeaorg) October 8, 2023

"Винаги е имало кърлежи, но напоследък се появиха опасните болести", казва тя. 

В световен мащаб болестите, пренасяни от кърлежи, са все по-голяма заплаха, като проучванията показват, че те се увеличават в страни като САЩ. И все пак опасностите често са слабо познати на обществеността, особено инфркциите, пренасяни от кърлежи. 

Бетан Пърс и нейният екип се надяват да променят тази тенденция. Проектът "Риск от маймунска треска" е индо-британско партньорство между правителството на щата Карнатака и различни изследователски институти в Индия. Изследователската дейност има за цел да картографира моделите на KFD, за да се определят основните рискови фактори за нови огнища. 

Учените проучват фактори, свързани с околната среда - нивата на горска покривка, валежите и социални фактори, като дейности, свързани с поминъка, и наличие на здравни центрове. 

Нова суперлаборатория ще предпази Великобритания от следващата глобална пандемия "Болест Х"

Тези променливи са причина за предизвикването и разпространението на заболяването. Тези данни се въвеждат в интерактивен инструмент, който прогнозира риска от поява на болести, което позволява на здравните служители, на отдела по горите и на експертите по животновъдство да се борят активно с огнищата. 

Индийското правителство има за цел да повтори проекта за други болести, като например петнист тиф (кръвна инфекция), който се разпространява от акари и лептоспироза, която се разпространява от заразени животни.  

"В момента в Индия не мисля, че има много хора, които работят по този вид прогнозни карти", казва Даршан Нараян, научен сътрудник по проекта KFD, специализиран в областта на епидемиологичното моделиране. 

Инструментът за моделиране се оказва и важна визуална помощ за местните здравни работници, посочва Нараян.