Ч овешкият живот не може да се сравни дори и с мигване на окото на фона на вселенската вечност.
Вселената се променя, макар и бавно (бавно в човешките представи), но промените, които настъпват в нея са неуловими в рамките на един човешки живот.
Неслучайно хората в древността са приемали Вселената и Космоса като статични, непроменящи се, вечни.
Това обаче се оказва напълно грешно. Разбираме го благодарение на големите умове, живели и трудили се през последните няколко века, както и благодарение на технологиите, които продължаваме да създаваме с цел по-детайлно опознаване на космическото пространство.
Вече знаем, че Вселената не е изглеждала вечно по този начин и, че в бъдеще няма да бъде такава, каквато я познаваме сега.
Всъщност, макар и възрастта на Вселената – 13,7 млрд. г., да ни се струва огромна, тя е една малка част, прашинка, от това, което предстои.
В момента Вселената е в един от най-цветните си и живописни периоди, времето, в което структурите в космоса са организирани по такъв начин, че животът е възможен.
Истината обаче е, че Вселената ще прекара по-голямата част от своя живот в мрак и тишина, докато в нея не се изпари и последната черна дупка.
Нещо, което разбрахме благодарение на великия астрофизик Стивън Хокинг, чието откритие, познато като "лъчение на Хокинг", преобърна представите на учените за физиката на черните дупки.
Днес ще се концентрираме върху един конкретен космически обект – звездите и техният жизнен път.
Звездите се раждат в мъглявини, но за смъртта им има различни сценарии в зависимост от тяхната маса.
Ето кои са някои от възможностите за смъртта на една звезда:
Свръхнова
Едно от най-впечатляващите събития в Космоса определено е избухването на свръхнова.
Това обикновено се случва в края на еволюционния път на някои от по-масивните звезди, и не само.
Причините за избухването на свръхнова, които учените изтъкват са две – достигането на бяло джудже до критична маса и пораждането на термоядрена експлозия; и масивна звезда, която вече е изчерпала елементите в ядрото си, които да ръководят термоядрения синтез и под натиска на собствената си гравитация избухва под формата на свръхнова.
Бяло джудже
Бялото джудже е звезда, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.
Белите джуджета обикновено могат да имат маса колкото тази на нашата звезда – Слънцето, но радиус – десетки и дори стотици пъти по-малък.
Неутронна звезда
Неутронните звезди се срещат най-често в края на звездната еволюция.
Горната гранична стойност за масата на неутронните звезди е от порядъка на 2,5 – 3 слънчеви маси.
В този случай веществото в самата звезда е подложено под толкова голям натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс.
Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони.
Именно заради това неутронните звезди са изградени изцяло от неутрони, като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е огромна – 1012 kg/cm3. За сравнение – тази плътност отговаря на масата на цялото човечество, концентрирана в обема на кубче захар.
(Анимацията горе показва сблъсъка на две неутронни звезди)
Черна дупка
Черните дупки са едни от най-мистериозните, страховити, но и привлекателни обекти в Космоса.
Черните дупки поглъщат всичко, изпречило се на пътя им и дори светлината, веднъж попаднала там, не успява да излезе.
Черните дупки някога са били звезди. Но не всяка звезда може да се превърне в черна дупка. Единствените звезди, които имат потенциала за това, са най-масивните във Вселената.
Черно джудже
Черни джуджета във Вселената все още няма или поне още не сме ги открили.
Черното джудже е хипотетична звездна останка, образувана, след като едно бяло джудже стане прекалено студено, за да излъчва топлина, светлина или енергия.
Тъй като времето за охлаждане на бялото джудже, докато достигне състоянието на черно джудже, се оценява като по-дълго, отколкото сегашната възраст на Вселената, тази форма, вероятно все още не съществува.
Ако черни джуджета съществуваха в нашата Вселена, те биха били много трудни за откриване, защото излъчват малко радиация. Теорията гласи, че те биха могли да бъдат засичани чрез тяхното гравитационно влияние.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
