В края на 60-те години на миналия век един известен британски учен развали цялата си кариера, като подкрепи едно доста диво твърдение: според Джон Марко Алегро, влиятелен филолог и археолог, Исус не е бил жив човек, а гъба.
Was Jesus A Hallucinogenic Mushroom? One Scholar Certainly Thought Sohttps://t.co/CqjfvZCxyb
— IFLScience (@IFLScience) October 4, 2023
За някои Библията представлява буквалната истина за всичко, докато други я възприемат като съвкупност от алегории, които може и да не приличат на историческата действителност, но съдържат божествени послания, които трябва да бъдат разкодирани. В тази древна колекция от разкази най-често се спори за историческото доказателство на Исус. Съществувал ли е действително човек с това име? Дали наистина е роден във Витлеем, като се имат предвид противоречията в Евангелията? Ако е така, защо характеристиките на неговия разказ отразяват толкова много общи черти на по-старите религиозни традиции?
Тук няма място да навлизаме в дебата, но със сигурност можем да кажем, че Джон Алегро е бил сред онези, които са търсили метафора - и той я е намерил.
- Древни открития
През 1947 г. бедуински пастири се натъкват на колекция от буркани, съдържащи древни документи, скрити в сурова и отдалечена част на Юдейската пустиня. Тези текстове, известни днес като Свитъците от Мъртво море, щели да окажат огромно влияние върху разбирането ни за историята на юдаизма и християнството, тъй като съдържали най-старите оцелели версии на книги, които по-късно щели да бъдат включени в библейския канон. Но по време на откриването им те очевидно не са били преведени и поради това значението им е било неизвестно. Именно тук се появява Алегро.
Алегро е сред първите учени, на които е позволено да разшифроват тези безценни древни текстове. През 1955 г. той препоръчва Медният свитък, най-големият от свитъците, да бъде изпратен в Манчестърския университет в Обединеното кралство, където да бъде разчетен.
След това Алегро и колегите му се заемат с осмислянето на документите. След години на труд и упорита работа, както и след много спорове, текстовете най-накрая са публикувани. През 1958 г. Алегро написва още две книги по темата: "Свитъците от Мъртво море" и "Хората от свитъците от Мъртво море", които остават изключително влиятелни.
- И тогава нещата стават странни...
През 1970 г. Алегро публикува нова книга, озаглавена "Свещената гъба и кръстът", а след това, през 1979 г., "Свитъците от Мъртво море и християнският мит". И двете книги развиват идеята му, че християнството всъщност е прикритие за таен загадъчен сексуален култ, създаден от хора под влиянието на Amanita muscaria, по-известна като Червена Мухоморка, емблематичните червени гъби с бели точки.
Oh my god, how did I not yet hear about The Sacred Mushroom and the Cross, in which it is argued that Jesus was a hallucinogenic mushroom, the New Testament was concocted by addicts of the mushroom, and the Abrahamic God is reducible to a phallic symbol?!?!?!?! pic.twitter.com/7QyaspbSqK
— Alexis Turner (@surliertexan) September 22, 2018
В рамките на този объркващ възглед Исус е бил ходеща метафора на гъбата и нейните влияния.
Използвайки етимологията, Алегро твърди, че ранното християнство е създадено от есейски култ, който записва своите шамански практики чрез текстовете на Новия завет, появили се в свитъците от Мъртво море. Когато евангелистите започнали да преписват тези истории, за да образуват Евангелията, твърди той, те всъщност заложили погрешно разбиране на истинското значение на текста. В този разказ никога не е имало човек, наречен Исус, а само секта, която е използвала гъби, за да има халюцинаторни преживявания.
Излишно е да казваме, че възгледите на Алегро не са били добре приети извън по-широките контракултурни движения през 70-те години на ХХ век. Някои смятат, че Алегро е създал този аргумент само за да отмъсти на християнските критици, които са отхвърлили по-ранните му преводи на свитъците от Мъртво море, докато други смятат, че талантливият лингвист просто е излязъл с грешна идея.
Така или иначе, интерпретациите на Алегро са не по-малко необичайни от голяма част от съдържанието на историческите източници, които той изучава.
криза, която тихо расте" />
