- Разследване на „Телеграф“ твърди, че руски граждани и приближени до Кремъл притежават имоти близо до военни бази и критична инфраструктура в Швеция, Литва и Норвегия.
- Швеция планира да конфискува имот край военноморската база Мускьо, свързан със съпругата на руски олигарх, заради опасения за националната сигурност.
- Западните власти се опасяват, че имотите могат да служат за разузнаване, наблюдение и подготовка на саботажи или атаки с дронове срещу обекти на НАТО.
Русия използва мрежа от ваканционни имоти в Балтийския регион като „троянски коне“ за водене на хибридна война срещу Запада, показва разследване на британския вестник „Телеграф“.
Западни представители предприемат действия срещу стотици имоти, свързани с Русия, в Литва, Швеция и Норвегия. Те са закупени в близост до стратегически военни обекти или критична инфраструктура.
Най-сериозният случай е в Швеция, където имот, свързан с руски олигарх, е определен като „критична заплаха“, тъй като се намира на входа на южната военноморска база Мускьо.
Други ваканционни имоти са закупени от руснаци в близост до авиобазите на НАТО Шяуляй-Зокняй и Паневежис-Паюостис в Литва. В Норвегия пък хижи, свързани с приближени до Кремъл лица, са разположени с изглед към авиобазата Бардуфос, една от най-важните военни бази в страната, в която са разположени изтребители F-35.
Западните представители се опасяват, че имотите могат да бъдат използвани за извършване на атаки с дронове срещу близки военни бази или като плацдарми за саботаж срещу съюзниците от НАТО.
Нова руска църква буди подозрения в шведски град
Подобни нападения са част от разрастващата се кампания на Москва за водене на хибридна война. В рамките ѝ са правени опити за саботаж на фабрики в Лондон и Варшава, както и за убийства на ръководители в отбранителната индустрия, оказвали военна подкрепа на Украйна.
„Телеграф“ е установил, че седемспалният имот край шведската военноморска база Мускьо е собственост на Татяна Сазонова, съпруга на Станислав Алешченко, руски олигарх и съюзник на Владимир Путин.
Документи от шведския имотен регистър показват, че имотът е закупен за 18,6 милиона шведски крони (1,4 милиона британски лири) на 14 август 2017 г., години преди Русия да бъде смятана за критична заплаха за Швеция.
Шведският министър на отбраната Пол Йонсон заяви пред „Телеграф“, че правителството му ще конфискува „стратегически важния имот“, тъй като смята собственика му за „заплаха за сигурността“ на военноморската база Мускьо.
„Това е единственият обект в района, който не е на разположение на шведските въоръжени сили, което оставя критична празнина в отбраната на военноморската база. В момента имотът е собственост на лице с руско гражданство, за което се смята, че представлява заплаха за сигурността на шведските въоръжени сили“, заяви той.
Йонсон посочи, че осигуряването на достъп до имота ще бъде от ключово значение за изграждането на отбраната на стратегическата военноморска база, особено на фона на нарастващата заплаха от дронове.
Ейтвайдас Баярунас, бивш посланик на Литва в Лондон, заяви: „В балтийските държави има опасения, че Русия може да използва собствеността върху имоти или подставени лица като своеобразен „троянски кон.
Не непременно за незабавни военни действия, а за събиране на разузнавателна информация, наблюдение, оказване на влияние или дори подготовка за саботаж.“
Той добави: „Целта на тези ограничения е превантивна, да се намалят уязвимостите около военната и стратегическата инфраструктура, преди те да бъдат използвани при криза.“
Баярунас, бивш ръководител на отдела за политика на сигурност в литовското външно министерство, е бил и посланик със специални правомощия по въпросите на хибридните заплахи, длъжност, съсредоточена върху руската хибридна война, която е заемал от 2016 до 2020 г.
В. "Телеграф": Путин влече Запада в мътни води
Когато този месец журналисти на „Телеграф“ посетили имота, той бил с дъски по прозорците и обграден със скеле. Съседи разказали, че собствениците са поставили огради, за да не допускат хора в имота, тъй като любопитни минувачи постоянно влизали без разрешение.
Според доклади на шведските военни при ремонта на къщата е използван динамит за изграждането на подземно помещение под сградата.
Съседите заявили, че строителните дейности продължават от поне година и половина. Те не били виждали собственичката след началото на войната в Украйна през 2022 г., но я описали като „хубаво момиче“. Някои от тях казали пред „Телеграф“, че се чувстват неудобно заради обвиненията около имота.
По-рано Сазонова отрече да е знаела, че имотът се намира в близост до военна база, когато била разпитана от шведското издание Bulletin. „Телеграф“ направил няколко опита да се свърже с нея за коментар, но не получил отговор.
Шведските въоръжени сили публично предупредиха, че имотът е собственост на лица, представляващи „заплаха за сигурността“ на военнослужещите, без да посочват имената им.
„Телеграф“ е установил независимо географското местоположение на имота. Той се намира в югозападния край на остров Мускьо, съвсем близо до военноморската база. Смята се, че в базата има три дока, построени за обслужване на разрушители и подводници.
Според обява на агенция за недвижими имоти, която все още е достъпна онлайн, но отбелязва къщата като продадена, имотът разполага със седем спални, три бани, чакълест плаж и кей за моторна лодка.
Разкритията вероятно ще засилят опасенията, че по-широката мрежа от имоти на Русия в Европа може да бъде използвана за атаки с дронове срещу близка военна инфраструктура.
В Литва правителството прие законодателни промени, забраняващи притежаването на имоти от руски граждани в близост до чувствителни обекти, за да предотврати използването им за злонамерени цели.
Литовски представители предупредиха, че лица, свързани с Русия, са придобили имоти край авиобазата Шяуляй-Зокняй, авиобазата Паневежис-Паюостис, военния учебен полигон Гайжюнай в Рукла, както и летищата във Вилнюс и Паланга и други обекти.
Авиобазата Шяуляй е от ключово значение за Литва, тъй като там е съсредоточена дейността по мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство. В нея са разположени изтребители, които патрулират по източния фланг на Алианса. Базата е и основната авиобаза на литовските военновъздушни сили.
Паневежис-Паюостис в момента не функционира като действаща авиобаза, но е имала стратегическо значение по време на Студената война, когато под съветско управление там са били разположени тежки транспортни самолети.
Миндаугас Линге, високопоставен депутат от дясноцентристката партия „Съюз на отечеството“, заяви: „Вече видяхме как имоти, придобити от собственици, свързани с Русия, са били използвани за провокации и тайни операции в други части на Западна Европа.
Би било наивно да смятаме, че подобни опити не се правят и в Литва, държава на предната линия на НАТО, граничеща както с Русия, така и с Беларус.
От гледна точка на националната сигурност важното не е защо някой е купил даден имот, а за какво може да бъде използван той. Имот до военна база или друг стратегически обект може да служи като наблюдателен пункт, място за съхранение на оборудване или отправна точка за изстрелване на дронове и извършване на саботаж.“
В Норвегия няколко хижи в курортния комплекс за зимни спортове Молселв Феландсби, разположен близо до северната военна база Бардуфос, са били собственост на руснаци още от 2010 г., съобщи норвежката телевизия TV2.
Тобиас Билстрьом, бивш външен министър на Швеция и директор на организацията Nordic Air Defence, заяви, че Русия е засилила враждебните си действия срещу Швеция след присъединяването на страната към НАТО.
Защо Норвегия възстановява военните си бункери
„Подкрепяме силно Украйна и се присъединихме към НАТО, две действия, заради които Москва открито заяви, че сме държава, враждебна към руските интереси.
Наблюдаваме все повече опити за дестабилизиране на Швеция и балтийските държави, както и за прокарване на интересите на руското разузнаване. Това, за което говорим в случая с Мускьо, имот, придобит и представян като нещо друго е стара руска стратегия“, каза той.
Шведските власти вече водят съдебна битка за конфискуването на руска православна църква във Вестерос, в централната част на Швеция. Храмът се намира от другата страна на улицата срещу стратегически важно летище.
По-рано тази година журналисти на „Телеграф“ посетили църквата, но не успели да получат коментар по обвиненията на шведските разузнавателни служби, че тя е използвана за шпиониране на близкото летище.
Както „Телеграф“ съобщи по-рано тази година, руски представители са се опитвали да склонят шведски църкви да им отдават под наем офисни помещения в близост до критична инфраструктура.
Кристина Смит, ръководител на звеното за кризисно планиране към Църквата на Швеция, заяви тогава: „Издадохме общо предупреждение да не се отдават под наем или предоставят за ползване църковни помещения на Руската православна църква, защото установихме, че местата, които тя искаше да използва, се намират до военни обекти.“
Москва дори прибягва до използването на т.нар. шпионки монахини за разпространение на прокремълска пропаганда в Швеция и други държави от НАТО.
Миналата година на беларуски монахини от манастира „Света Елисавета“ било разрешено да продават дребни сувенири на шведски църковни общности в рамките на инициатива за подкрепа на християни, живеещи под управлението на диктатури.
Църквата в Теби, която приела монахините, не знаела, че манастирът подкрепя руското нахлуване в Украйна и има връзки с ГРУ, руското военно разузнаване.
Монахините подкрепят толкова силно войната на Путин, че са получили прозвището „Z-монахините“ заради склонността си да се снимат със символа „Z“, използван от Русия при нахлуването в Украйна.
Финландия се пита: защо руснаци купуват самотни острови
Монахини от „Света Елисавета“ са били заснемани и в части от окупираната източна Украйна, облечени с бронежилетки. Там те работят за повдигане на бойния дух на руските войници.
Шведското правителство вече предприема стъпки за приемане на нови закони, които да дадат на държавата „по-широки правомощия за намеса срещу съществуващи имотни владения, когато те представляват риск за сигурността на Швеция“, заяви Йонсон.
Вече са влезли в сила закони, които възпрепятстват руснаци и свързани с Русия лица да придобиват нови имоти с подобни цели.
„Законодателството, влязло в сила на 1 юли, засилва проверките за сигурност при прехвърляне на имоти, свързани с дейности, чувствителни от гледна точка на сигурността, и позволява на властите да предотвратяват неподходящи сделки“, заяви Йонсон.
Той добави: „Правителството работи и по предложения за засилен контрол върху определени чуждестранни придобивания на недвижими имоти в Швеция. Целта е държавата да разполага с по-големи възможности да проверява и, когато е необходимо, да предотвратява чуждестранни придобивания, които биха могли да застрашат жизненоважни интереси на националната отбрана.“
