Р одители, които остават прекалено ангажирани в живота на вече порасналите си деца, може неволно да възпрепятстват професионалния им успех, предупреждават учени, цитирани от Newsweek.
Изследователи от Държавния университет на Северна Каролина са установили, че млади хора, чиито родители поддържат високо ниво на намеса – често им дават съвети, споделят много дейности с тях или внимателно насочват решенията им – по-често работят в професии с по-нисък „престиж“ в сравнение с връстниците си, чиито родители са направили крачка назад.
„Добре е установено, че родителските инвестиции по време на детството и юношеството имат положителни резултати“, казва авторът на изследването и професор по социология Анна Манцони.
„Нашето проучване обаче сочи промяна в ролята на родителите, когато младите хора навлязат в ранната зряла възраст. По-конкретно, резултатите ни показват, че родители, които са силно ангажирани с децата си – прекарват много време в даване на съвети, споделят множество дейности и т.н. – всъщност възпрепятстват способността на детето да стартира самостоятелно“, добавя тя.
Изследването се фокусира върху две ключови понятия: „семеен социален капитал“ и „професионален престиж“. Семейният социален капитал се отнася до подкрепата, информацията и нормите, които родителите предоставят чрез ежедневните взаимодействия, докато професионалният престиж измерва общественото положение на дадена професия въз основа на средното ниво на образование и доходи.
Съавторът Том Лепард, докторант в Академията по наука за данните и изкуствен интелект към университета, обяснява: „Знаем, че родителите играят важна роля при оформянето на професионалните резултати на децата си, но искахме да проучим конкретно ефекта на семейния социален капитал върху ранната професионална реализация на младите възрастни“.
Изследователите са анализирали данни от национално представителното проучване Transition to Adulthood Supplement, което проследява американци на възраст от 18 до 28 години през две години в период до десетилетие. Базата данни включва отговорите на 2680 души в близо 8000 анкети.
Основният извод е, че младежи с по-ниски нива на семеен социален капитал обикновено достигат по-висок професионален престиж, докато тези с много силни семейни връзки често се реализират в професии с по-нисък престиж. „С други думи, прекомерната родителска намеса е свързана с негативно влияние върху професионалната реализация на младите възрастни“, допълва Лепард.
Тези резултати изненадали изследователския екип. „Проверявахме показателите отново и отново, за да сме сигурни, че резултатите са точни“, казва Манцони. „Съществува огромно количество научни трудове, които показват как семейният социален капитал влияе положително на всичко – от училищните постижения до здравословното поведение; нашите резултати първоначално изглеждаха противоречиви“.
„Но откритията подсказват, че в прехода към зряла възраст може да има и прекалено много от нещо добро“, продължава Манцони. „Това е възраст, в която младите хора трябва да преминат към независимост. А неспособността да се направи този преход е свързана с професионални ограничения в началото на кариерата“.
Проучването дава ясно послание към родителите: когато децата навлизат в ранната зряла възраст, отстъпването от интензивното напътстване и възприемането на по-подкрепящ, но ненатрапчив подход може да подпомогне автономността и кариерното развитие.
