Н егативните мисли на родителите за децата им трябва да бъдат приемани и да се помага на майките и бащите да се справят с тях, пише сайтът "Сайколъджи тудей".
В непринудената обстановка на кабинета на терапевта понякога родителите се чувстват достатъчно в безопасност, за да разкрият своите вътрешни най-неизказани мисли за собствените си деца.
Често те изпитват огромно чувство за срам и вина, свързани с отрицателните им мисли. Рискът да разкрие всичко това е огромен за средностатистическия родител. Тези мисли обаче са от съществено значение за здравословна и положителна връзка между родители и деца.
Ето и шестте най-чести табу мисли, които родители имат за децата си.
1. Това не е детето, на което се надявах и очаквах.
Някои родители могат да развият нереалистични очаквания към детето си дълго преди раждането му. Тези хора са прекарали години в това да си представят детето си по определен начин и когато след това се появи реалното им дете, за тези родители е трудно да се адаптират към реалността.
Очакванията им варират от това просто да имат здраво бебе, до по-ясно очертани желания като очакват детето им да се появи по определен начин, да има определен интелект, да има специфични таланти в предварително определени области на интереси. Например има родители,които казват: "Знам, че синът ми ще бъде спортист".
Когато обаче децата се окажат по-различни от очакваното, родителите им се опитват да се справят с чувството на разочарование. Те отричат собствените си чувства, защото се срамуват от тях. Много по-здравословно за тях ще е да приемат чувствата си, да прежалят факта, че мечтаното дете не се е появило и да приемат и обикнат детето, което имат.
2. Завиждам на детето си
Родителите с ниско самочувствие и неизпълнени детски желания могат да развият чувство на ревност към собствените си деца. Те се затрудняват да приемат чувствата на завист, които често могат да бъдат скрити зад конкуренция, сурова дисциплина и критика към децата, които имат това, което им е липсвало по време на тяхното детство.
3. Сравнение между братя и сестри
Родителите са известни с това, че сравняват децата си и решават, че едното ще постигне успех по-бързо от другото. Когато правят това, родителите поставят децата си в стереотип, като по този начин не им позволяват да бъдат себе си. Така те ги поставят в опредени роли, които са най-удобни за родителите и нездравословни за децата.
4. Искам дете от противоположния пол
Родителите често дават мило и драго да имат момченце или момиченце, но им се ражда дете от другия пол. Когато това се случи даването на израз на тъгата може помогне да се преодолее разочарованието и да се създаде връзка с детето.
5. Предпочитам едното си дете пред другото
Родителите понякога предпочитат едното си дете пред другото въз основа на собствените си нездравословни нужди и очаквания. Не е здравословно да обичаш едното си дете повече от другото и най-често това произтича от нуждата на родителя да има едно специално дете като съюзник, което му помага да чувства сигурност.
6. Пожелавам лоши неща на чуждо дете
Когато родителите пожелават нещо лошо на друго дете, например да не получи роля в училищната пиеса, тези негативни мисли се появяват, защото родителят проектира собствената си несигурност върху детето си. Тези родители смятат, че детето им трябва да бъде по-успешно от всяко друго, за да се чувства сигурно и ценено. Когато родителите признават желанието си детето им да бъде "най-доброто" мога да разделят техните собствени нужди за съвършенство и успех от нуждите на детето им.
Всички родители обича децата си, но понякога бъркат нуждите на детето си с техните собствени нужди, за да изпълнят неосъществените желания от своя живот.
