Д ългогодишна мистерия около Витрувианския човек на Леонардо да Винчи е разкрита, пише iflscience.
Витрувианския човек
Всички знаят за Витрувианския човек. Той е може би вторият най-иконичен образ в западната история след Мона Лиза: скица в тетрадка на мъж в две пози – едната със събрани ръце и крака, другата с разперени, наложени една върху друга и вписани едновременно в квадрат и в кръг. Това е този човек:
Той, разбира се, е нарисуван от Леонардо да Винчи около 1490 г., но историята му започва много по-рано. Дизайнът е вдъхновен от писанията на Витрувий – ако някога сте се чудили откъде идва името, то е на древноримски архитект, който в трактата си De architectura от I век пр.н.е. пише:
„В човешкото тяло централната точка е пъпът. Ако човек легне по гръб с разперени ръце и крака и с компас се очертае окръжност с център пъпа, пръстите на ръцете и краката ще докоснат обиколката на тази окръжност. Както човешкото тяло очертава кръг, така може да се впише и квадрат – ако измерим разстоянието от стъпалата до върха на главата и приложим тази мярка към разперените ръце, ширината ще е равна на височината, както при перфектен квадрат.“
Тук вече се виждат „съставките“ за скицата на Леонардо – но не и точната „рецепта“. Може да нарисувате човек в перфектен кръг и квадрат, но къде са детайлите? Колко големи трябва да са формите една спрямо друга? Къде да е центърът на всяка? Как изобщо да се изчисли това?
Когато погледнем крайния резултат, изглежда очевидно – но всъщност не е било. Много хора са се опитвали да нарисуват фигура според описанието на Витрувий, с различен успех, а дори Леонардо успява едва след като коригира някои детайли в оригиналното описание.
Но дори след като Витрувианският човек става толкова известен, точната система, която Леонардо е използвал за създаването му, остава загадка. Което е странно, защото, както се оказва, той всъщност го е направил доста очевидно.
Пропусната следа
„Търсенето на геометричния метод на Леонардо поражда множество теории, всяка от които се опитва да обясни връзката между кръга и квадрата в оригиналната рисунка“, пише Рори МакСуини, зъболекарят зад новата Витрувианска хипотеза.
Вземайки съотношението между страната на квадрата и радиуса на кръга – около 1,64 – като отправна точка, „най-популярното обяснение е, че Леонардо е използвал златното сечение (φ ≈ 1,618)“, отбелязва МакСуини. „Въпреки това... тази конструкция води до значителна грешка – над 2% отклонение от реалните измервания.“
Алтернативни обяснения за конструкцията на Леонардо идват от други геометрични фигури: осмоъгълници, седмоъгълници и т.н. Но нито една от тези хипотези не предлага нещо, което МакСуини смята за ключово: причина за избора им. „Те остават чисто абстрактни математически упражнения“, пише той, „без връзка с документирания интерес на Леонардо към човешката анатомия, функционалните връзки или природните принципи.“
„Като геометрични пъзели те успяват. Като обяснения за методологията и намеренията на Леонардо, те не дават убедителна причина за конкретните му избори“, казва той.
И така, какво според МакСуини стои в основата на пропорциите на Витрувианския човек? Оказва се, че е изненадващо просто: „Решението... се крие на видно място в ръкописните бележки на Леонардо, придружаващи рисунката“, обяснява той.
„С характерния си огледален почерк Леонардо пише: ‘Ако разтвориш краката си толкова, че главата ти се снижи с една четиринадесета от ръста ти, и вдигнеш ръцете си така, че изпънатите пръсти да докоснат линията на върха на главата, знай, че центърът на разтворените крайници ще е пъпът, а пространството между краката ще е равностранен триъгълник’“, посочва МакСуини.
С други думи: Леонардо буквално ни е казал как е конструирал фигурата – просто не сме го забелязали. А най-хубавото? МакСуини смята, че знае защо...
Витрувианската челюст
Тук идва личната подготовка на МакСуини. Равностранният триъгълник във Витрувианския човек му е направил впечатление, отчасти защото като зъболекар е добре запознат с нещо много подобно.
„През 1864 г. зъболекарят Уилям Бонуил установява, че оптималната функция на човешката долна челюст се основава на равностранен триъгълник, свързващ двата ставни израстъка на долната челюст с центъра между долните резци“, обяснява той.
Триъгълникът на Бонуил, както е известна тази конфигурация, не е просто любопитен анатомичен факт. Той е толкова добър ориентир, че съвременните зъболекарски инструменти са базирани на него; и нашите лица го следват – триъгълникът определя идеалното разположение на зъбите, връзките на челюстта и движенията ѝ, казва МакСуини.
Освен това този триъгълник може да се разшири в три измерения: „всички зъби лежат върху повърхността на въображаема сфера с център близо до челото (глабела)“, пише МакСуини, а „долната челюст образува тетраедър с равностранния триъгълник като основа и връх, простиращ се към глабелата“.
Да се нарисува това като един образ, както Витрувианския човек, би било трудно, но идеята е същата: имате статичната анатомия и схема на нейните динамични възможности, свързани чрез този равностранен триъгълник. И като бонус: съотношението на размерите между двете е около 1,63 – много по-близо до 1,64 на Леонардо.
Това съвсем не е единственият път, когато това съотношение или равностранният триъгълник се появяват в човешкото тяло. МакСуини сочи изследване, което „изследва 100 човешки черепа и установява постоянно съотношение 1,64 ± 0,04 в черепната архитектура, измервайки носоиниачната дъга (извитото разстояние от носа до тилната издатина по повърхността на черепа) спрямо парието-окципиталната дъга (от брегмата до тилната издатина)“.
„Това съотношение се среща изключително при хората и представя оптимални структурни връзки в черепа, които много точно съответстват на тетраедралното съотношение“, отбелязва той.
Преди времето си
Освен ако не се намери още някое изненадващо обяснение в бележниците му, няма как да знаем какво точно е мислел Леонардо, когато е рисувал това, което е нарисувал. Но ако хипотезата на МакСуини е вярна, това означава, че този учен от XV век е имал изненадващо модерно разбиране за човешките анатомични пропорции.
Това не би било нехарактерно за да Винчи. Той е бил обсебен от човешкото тяло – бележниците му са пълни с удивително точни скици на различни фигури и части – и е вярвал във Вселена, в която математическата красота и природата са неразривно свързани. Напълно логично е да е забелязал и използвал такава геометрична връзка в човешкото тяло.
„От хексагоналното подреждане на атомите до тетраедралната архитектура на захапката и черепните пропорции, срещани само при хората, наблюдаваме постоянни математически връзки, кодирани в биологичната форма“, пише МакСуини.
„Витрувианският човек е доказателство за прозрението на Леонардо, че човешките пропорции отразяват по-дълбоки математически принципи, управляващи оптималната пространствена организация.“
