П редставете си, че си лягате вечерта на 4 октомври, а когато се събуждате на следващата сутрин, календарът на стената ви казва, че вече е 15 октомври. Не, това не е сюжет на научнофантастичен роман, а реално събитие от 1582 г.
На този ден папа Григорий XIII издава своята прочута папска була Inter gravissimas, с която слага край на хилядолетния Юлиански календар и въвежда системата, по която живеем и днес.
Проблемът започва още от времето на Юлий Цезар (46 г. пр. н. е.). Юлианският календар изчислява годината на точно 365,25 дни. Природата обаче е малко по-бавна – слънчевата година всъщност е с около 11 минути по-кратка. На пръв поглед това е нищожно разминаване, но за 1600 години тези минути се натрупват и календарът изостава от астрономическата реалност с цели десет дни.
За Католическата църква това не е просто техническа грешка, а духовен проблем. Пролетното равноденствие започва да се измества, а с него и изчисляването на Великден – най-важният християнски празник – започва да губи своята сезонна точност.
Хирургическата намеса на Ватикана
За да поправи тази „космическа грешка“, папа Григорий XIII прибягва до драстични мерки. С един замах той изтрива десет дни от октомври 1582 г. Така четвъртък, 4 октомври, е последван директно от петък, 15 октомври.
Но папата не само „краде“ дни, той въвежда и гениално ново правило за високосните години: годината е високосна, ако се дели на 4, освен ако не се дели на 100 – в който случай е високосна само ако се дели и на 400.
Този фин механизъм прави Григорианския календар толкова точен, че е необходимо да минат над 3000 години, преди той да изостане с един-единствен ден.
Бунтът срещу новото време
Приемането на новия календар обаче не преминава гладко. Докато католическите държави като Италия, Испания и Франция го въвеждат веднага, протестантските и православните страни гледат на него с огромно подозрение. За тях това е „папски заговор“ за контрол над времето.
В Англия промяната се случва чак през 1752 г., а в България – едва през април 1916 г. Днес, близо 450 години по-късно, само четири държави в света все още официално не са го приели.
Кои държави все още не са го приели?
Тези четири държави са истински „острови на времето“, които са запазили своите традиционни системи за гражданско летоброене и до днес. Ето кои са те и какви календари използват:
1. Етиопия (Етиопски календар)
Това е може би най-уникалният случай. Етиопският календар се основава на древния коптски календар и изостава от Григорианския с около 7 до 8 години.
Любопитен факт: Годината в Етиопия има 13 месеца – 12 месеца по 30 дни и един последен „кратък“ месец от 5 или 6 дни (наречен Пагуме). Когато светът празнуваше настъпването на 2000 г., Етиопия я посрещна едва през септември 2007 г.
2. Непал (Викрам Самват)
В Непал официалният календар е Викрам Самват, който е с около 56 години и 8 месеца пред Григорианския.
Любопитен факт: Новата година в Непал обикновено настъпва в средата на април. Календарът използва лунни месеци и слънчеви звездни години, което го прави изключително сложен и прецизен по отношение на религиозните празници.
3. Иран и 4. Афганистан (Слънчев Хиджра)
Тези две държави използват Слънчевата Хиджра (Solar Hijri) – астрономически календар, който се счита за един от най-точните в света, тъй като се основава на реалното движение на Земята около Слънцето, а не на математически приближения.
Любопитен факт: Годината започва точно в момента на пролетното равноденствие (Новруз). Тъй като летоброенето започва от преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина (през 622 г. сл. Хр.), в момента в Иран и Афганистан годината е 1404.
- Призракът на надеждата и най-черният ден в Черно море
На 24 февруари 1942 г., край бреговете на Босфора, Черно море се превръща в гробница за близо 800 души. Сред тях са цели семейства, деца и мечтатели, чиято единствена вина е желанието им да намерят спасение от пламъците на Холокоста.
Това е историята на българския кораб „Струма“ – събитие, което остава в летописите като най-голямата морска катастрофа в Черно море по време на Втората световна война.
Пътуване към неизвестното
Всичко започва през декември 1941 г. в пристанище Констанца. „Струма“ – стар крайбрежен съд, предназначен за пренос на добитък и едва пригоден за хора – отплава под панамски флаг. На борда му са натъпкани 778 евреи, предимно бежанци от Румъния, но и много български евреи, потърсили изход към Палестина.
Условията са нечовешки. Корабът е малък, двигателите му постоянно отказват, а наличното пространство е толкова тясно, че хората спят на смени. Въпреки това, на борда цари приповдигнат дух – те вярват, че оставят ужаса зад гърба си.
Когато „Струма“ достига Истанбул, двигателят му окончателно спира. Тук започва истинската трагедия – не техническата, а политическата. Корабът престоява 70 дни в пристанището под карантина. Великобритания, упражняваща мандат над Палестина, отказва да издаде визи на бежанците, опасявайки се от напрежение в региона. Турция, от своя страна, отказва да ги пусне на сушата.
Така „Струма“ се превръща в „кораб на обречените“. Храната привършва, хигиената е критична, а светът обръща глава. На 23 февруари турските власти вземат решение: корабът е изтеглен на буксир в открито море, без работещ двигател, без котва и почти без провизии.
Фаталната зора на 24 февруари
В ранните часове на 24 февруари, съветската подводница „Щ-213“ патрулира в района. Командирите имат заповед да потапят всеки неутрален или вражески съд в района, за да спрат доставките за Германия. „Струма“ е лесна мишена.
Едно единствено торпедо разцепва стария корпус. Корабът потъва за минути. В ледените води настъпва ад. От 778 пътници и екипаж, само един човек оцелява по чудо – 19-годишният Давид Столяр. Той прекарва 24 часа в морето, вкопчен в парче дърво, преди да бъде спасен от турски рибари. Той остава единственият жив свидетел на последните викове за помощ, потънали в бездната.
Още събития на 24 февруари:
- 1946 г. – В Аржентина Хуан Перон е избран за президент.
- 1981 г. – Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.
- 1984 г. – Дяволският мост на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.
- 2004 г. – Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
- 2008 г. – Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.
- 2022 г. – Русия напада Украйна в 5:00 сутринта
Родени:
- 1786 г. – роден е Вилхелм Грим, по-малкият от братя Грим
- 1943 г. – роден е българският алпинист Христо Проданов
- 1955 г. – роден е американският предприемач и изобретател Стив Джобс
- 1966 г. – роден е актьорът Били Зейн („Тумбстоун“, „Титаник“)
- 1973 г. – роден е българският гимнастик, участник на 6 Олимпиади. Йордан Йовчев
