С ирни Заговезни е един от най-колоритните и важни празници в българския фолклорен и православен календар. Познат с много имена (Прошка, Сиропустна неделя, Поклади), той отбелязва прехода към Великия пост и през 2026 г. се пада на 22 февруари.
Основната цел на празника е духовното пречистване. Вечерта по-младите посещават по-възрастните си роднини (родители, кумове), целуват ръка и искат прошка. Традиционният диалог е: „Прощавай!“, „Господ да прощава, простен да си!“. Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се „сладки заговезни“ и „леки пости“. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“.
Това е последният ден преди 48-дневния пост, в който е разрешена консумацията на млечни продукти и яйца (затова се нарича „Сирни“). Трапезата задължително включва:
- Баница със сирене и обредна пита;
- Варени яйца и варено жито;
- Бяла халва с ядки.
Празникът е наситен с магически действия, които целят да прогонят злото и да донесат берекет.
- Хамкане: Най-забавният обичай за децата. На червен конец се завързва парче халва или варено яйце, което се върти в кръг, а всички се опитват да го уловят само с уста.
- Гадаене: Червеният конец от хамкането се пали – ако гори бързо, годината ще е плодородна, а реколтата – богата. Ако припламне силно в дом с неомъжени младежи, се очаква скорошна сватба.
- Огньове (Оратници): Палят се високи огньове и се въртят факли. Вярва се, че височината на пламъка определя докъде ще има плодородие и че огънят предпазва от градушки и болести.
- Кукерство: През седмицата след празника (Тодорова неделя) излизат кукерите. Със своите страшни маски и шум на чанове те извършват обреди за прогонване на зимата и злите сили.
Домашни вярвания
Остатъците от храната също имат магическа сила – черупките от яйцата се хвърлят в градината за повече плодовитост на домашните животни. Денят приключва с голямо семейно събиране, което подготвя вярващите за предстоящото смирение и пост.
Днес честваме и паметта на свещеномъченик Теодот, Киринийски епископ.
Той бил родом от област Галатия в Мала Азия. В края на III в. отишъл на остров Кипър да проповядва вярата в Христос. Неговите думи и добродетелният му живот силно въздействали на езичниците на острова. Мнозина от тях повярвали и се покръстили в името на Господ Иисус.
Постепенно се събрала голяма християнска общност и в град Кириния на северния бряг на Кипър избрали Теодот за епископ. Той много години успешно ръководил църквата. Но източният император Лициний, който заедно с Константин Велики подписал Миланския едикт за свобода на християнството, после се отметнал и продължил да преследва християните.
Затова управителят на Кипър Савин заповядал да повикат Теодот на съд според старите изисквания. Епископът узнал за заповедта му, не дочакал пратените войници и сам се явил при Савин. Той се опитал да го убеди да се отрече от вярата си, но епископът бил непреклонен. Започнали да го изтезават, прилагали различни мъчения, които Теодот търпеливо понасял. След това го отвели окървавен в тъмницата.
Подир няколко дни управителят отново го повикал и се опитал да го убеди да се откаже от Христос. Епископът обаче продължавал спокойно да понася мъченията. Без да обръща внимание на собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и търпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите езичници, като видели неговата твърдост, проумели силата на истинския Бог.
Накрая управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата и го държал дълго там. Вярващи го посещавали в килията и той ги наставлявал да живеят достойно за званието християни. Скоро след това император Константин победил Лициний и заповядал да се прекрати гонението. Затворените в тъмници християни били освободени. Свети Теодот живял още две години като Киринийски епископ и се упокоил в мир в около 326 г.
