П реди двадесет и пет години на 17 април 1999 г. сръбските сили похитиха 53 албанци, включително 24 деца, в косовското село Поклек, според оцелели. Това беше едно от най-тежките кланета по време на войната в Косово. Днес оцелели все още търсят справедливост за семействата си.
Това съобщава кореспондентът на Voice of America (VOA), Кейда Костречи в своя репортаж от Вашингтон.
Незаличимите белези са покрити от клането къща в Поклек, на около 20 километра западно от столицата на Косово, Прищина.
На 17 април 1999 г. сръбските сили застреляха собственика Синан Муколи, и друг мъж, Имер Елшани, отвън, в стил екзекуция, след което обърнаха оръжията си към хората вътре.
Оцелелият Хисен Клуна говори пред VOA от къщата, където се е случило необратимото.
“Отвън започнаха да стрелят с автомат, след което отвориха вратата и хвърлиха взривно устройство. Имаше много крясъци, паника. Влязоха и започнаха да стрелят по всички. Бях ранен в лявата ръка”, разказва Хисен Клуна, оцелял от клането в Поклек.
Елхаме Мучоли била само на 14, когато това се случило.
“Дори не знам как събрах смелост да отворя прозореца и да избягам, докато сръбската полиция беше пред къщата“, разказва Мучоли.
Тя губи майка си, трите си сестри и двама братя.
“Бяха убити 24 деца на възраст от четири месеца до 14 години, както и възрастни хора. Всички цивилни, предимно жени и деца”, казва Мучоли.
Теута Елшани е на 23 години и е бежанец в Северна Македония, а баща ѝ Имер Елшани е убит. Тя научила за клането от репортаж по телевизията.
“Отдавна ми се искаше това да не е истина. И тази вяра ме крепеше. Бяха наистина трудни дни, но постепенно се примирих с това”, казва Елшани.
Четвърт век след случилото се, болката се засилва от факта, че справедливостта е неуловима.
“Това е като второ убийство за тях. Правителство след правителство не направи нищо, за да документира кланетата и да потърси отговорност от извършителите”, посочва тя.
Правителството на Косово твърди, че работи усърдно, за да документира зверствата и да изпълни своята роля за раздаване на справедливост. Сърбия не се извини и не признава декларацията за независимост на Косово през 2008 г. Активисти казват, че това забавя справедливостта.
Професорът по международно право в Американския университет Пол Уилямс казва, че раздаването на справедливост за жестокости е от съществено значение за изцелението.
“За съжаление, на правителствата често се казва да простят и да забравят. Но сме виждали отново и отново, че прости и забрави не е път към помирението. Имате нужда от отчетност”, казва Пол Уилямс.
Само шепа членове на бившия сръбски режим са били съдени за военни престъпления. А редица бивши лидери на Армията за освобождение на Косово са изправени пред обвинения във военни престъпления, но те не се признават за виновни.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
