М омата Барби е българка, "родена" в дома на Диана Петрова по време на ограниченията заради пандемията. Докато си седи вкъщи, сънародничката ни спонтанно решава да съчетае хобитата си да пише и да изработва ръчно различни неща. Така съчетава образа на куклата Барби с този на традиционната българка от село. Момата прави баница, чете книгите на Елин Пелин, играе ръченица, отглежда домати за шопска салата, пече чушки на печка „Раховец“ и бродира шевици. „Моята идея беше не да популяризирам българското на чужденците, колкото да напомням на българите за българското“, казва Диана Петрова.
Диана е направила инстаграм профил на Момата Барби и към описанието е написала: "Казвам се Момата Барби, българка съм и живея на село. Хобитата ми са планински преходи, земеделие, бродиране и грънчарство".
Ето какво още сподели Диана Петрова пред БТА.
Диана, кога и как се роди идеята за Момата Барби?
Диана: Според мен, най-хубавите неща се получават спонтанно. Така се появи и идеята за Момата Барби. Тя е плод на първата голяма карантина през 2020 г. и носталгията, която изпитвах към родината, докато живеех в Белгия. Оттам нататък голяма роля изигра почти маниакалното състояние, в което изпадам всеки път, щом ми хрумне нещо - то трябва да бъде сътворено и то възможно най-скоро. Така всичко, което последва - направата на Инстаграм профила, снимките, които тогава качвах ежедневно - се случи като игра, без никакъв план или замисъл, за чисто забавление и удоволствие.
Игра, но с цел - да напомниш на българите за българското. Успяваш ли – с тази нова и различна форма на инфлуенсърство?
Диана: Със сигурност успявам да спечеля симпатиите на доста хора, така че се надявам едното да върви ръка за ръка с другото. Всъщност връзката с хората е сред нещата, които най-много ме вдъхновяват да продължавам с Момата Барби.
Тя е облечена с български носии. Кой ги шие?
Диана: Всичко, свързано с профила на Момата, е мое дело - носии, реквизит, снимки, колажи, текстове и прочее. От малка обичам да изработвам всякакви неща, просто сякаш ме сърбят ръцете и предпочитам да си направя нещо сама, отколкото да си го купя. Шиенето ми е все още несбъдната мечта, но да шия в кукленски размер също е приятно. Шевиците всъщност ми отнемат най-дълго време, макар и да ги опростявам заради мащаба.
Как решаваш къде да отиде, какво да прави?
Диана: Нищо не е предварително решено при Момата Барби. Тя пътува там, където се случи да пътувам аз и е облечена така, както се случи да е облечена. Разбира се, публикациите често са съобразени с различни празници или актуални събития, но като цяло ми е трудно да ги организирам в някакъв стриктен план или да спазвам такъв, тъй като извън карантината ежедневието ми се върна към обичайния си забързан ритъм. За жалост, това намира своето отражение върху отношението на алгоритъма към профила.
Разбрахме как "живее" Момата Барби. А твоят живот зад граница какъв беше и какъв е сега?
Диана: Да живееш в друга държава е малко като да живееш два паралелни живота - когато си в едното вкъщи, другото сякаш е сън, и обратното. Поне аз така го усетих. Белгия е страшно красива от архитектурна гледна точка, но ми липсваше да виждам планини на хоризонта. Тук пък ми липсват всички изложби и концерти, които се случват постоянно в Белгия. Също възможността да съм в Амстердам за два часа с автобуса. Там създадох приятели за цял живот, а тук са хората, които са създали мен.
Променила ли се е България?
Диана: Не знам дали познавам България достатъчно, че да кажа дали се е променила. Знам обаче, че аз съм се променила. Неизбежно е да правя сравнения - в социалната система, инфраструктурата, културната среда, отношението към климатичната криза и т.н. Всички знаем къде изоставаме и къде не, но е хубаво, когато имаш добре познат пример за това какво би могло да бъде всъщност. Има много накъде да растем, а промяната е основен елемент на растежа.
Би ли заминала пак в чужбина?
Диана: Светът е голям и прекрасен и докато имам възможност, бих го обикаляла и бих живяла на различни места. Когато бях в Белгия, България ми се струваше като единственото място, където мога да бъда щастлива, но когато се върнах тук, осъзнах, че това е само блян. Където и да живееш, другаде ще ти се струва по-хубаво, защото там не се занимаваш с ежедневните си проблеми и ангажименти. Но пък всяко създаване на нов дом е предизвикателство, което те учи на много.
Какви са плановете ти за бъдещето?
Диана: Планирам до края на годината да съм завършила първия си сборник с разкази и да имам премиера на първия си късометражен филм. В бъдеще искам просто да продължа да пиша, да снимам филми и да се занимавам с театър. И да танцувам. Няма да забравя за Момата, разбира се.
Завършила си кинорежисура. Мислила ли си да направиш филм за България или за Момата Барби?
Диана: Всъщност баба ми много иска да направя филм за Момата Барби. Аз обаче мисля да започна с кратки анимирани видеа, които да качвам в профила ѝ в Инстаграм. Някой ден, ако ми хрумне по-конкретна идея, ако се срещна с правилните хора и ако се намери финансиране, разбира се, ще се радвам да направя филм за Момата. Дотогава не мога да обещая нищо.
