П рез 2009 г. Абделмалек Байут е осъден на девет години затвор в Триест, Италия, за убийството на мъж, който му се подиграл на улицата. В опит да намали присъдата, неговият адвокат представя необичаен аргумент: ДНК на клиента му съдържа „гена на воина“ – мутация, която изследванията свързват с агресивно поведение. Аргументът работи и присъдата е намалена с една година, пише ВВС.
Този случай илюстрира дългогодишното вярване, че поведението ни е кодирано в гените. От 90-те години на миналия век се натрупват доказателства за връзката между насилието и варианта на гена MAOA, известен като „ген на воина“. Днес обаче науката е далеч по-скептична. „Първоначално се смяташе, че поведението се диктува от няколко гена със силно влияние. Това беше напълно опровергано“, казва Айсу Окбай от Амстердамския университет.
Nature vs nurture: How much of our personalities are determined at birth? l BBC News https://t.co/iPiqztCjy9
— fuseboxradio (@fuseboxradio) May 2, 2026
- Вечният въпрос: Природа срещу възпитание
Въпросът доколко темпераментът ни е заложен при раждането вълнува човечеството от векове. Терминът „природа или възпитание“ е популяризиран през 1875 г. от Франсис Галтън, който пръв започва да изследва близнаци.
Съвременните проучвания, включително мащабен мета-анализ от 2015 г., обхващащ 18 000 човешки черти, потвърждават, че еднояйчните близнаци са по-сходни от двуяйчните, но рядко са идентични. Учените смятат, че около 40-50% от различията в личността са генетични. Останалата част е плод на средата.
„Това, което се очертава преди всичко, е променливостта на човешкото състояние.“ – Яна Инстинске
- Парадоксът на близнаците „Джим“
През 1979 г. психологът Томас Бушар открива еднояйчните близнаци Джим, разделени при раждането и събрани на 39-годишна възраст. Оказва се, че и двамата са били женени за жени на име Линда, развели са се и са се оженили повторно за жени на име Бети. И двамата са кръстили синовете си Джеймс Алън и са дали едно и също име на кучетата си – Той. Макар и стряскащи, критиците смятат тези съвпадения за статистическа случайност, която може да се появи и при напълно непознати хора.
- Проблемът с „липсващата наследственост“
Човешкият геном е необятен – 23 хромозоми с около 20 000 гена. Хората споделят 99,9% от своята ДНК, което означава, че всичките ни различия се крият в едва 0,1% от кода. Оказва се, че личностните ни черти са „полигенни“ – те не зависят от един конкретен ген, а от хиляди микроскопични вариации, които се сумират. Когато учените се опитват да изолират тези ефекти, наследствеността често пада до едва 9-18%, което оставя голяма въпросителна пред науката.
- Може ли травмата да ни промени?
Ако генетиката не дава всички отговори, логично е да погледнем към възпитанието. Изненадващо обаче, големите житейски събития – като спечелване на лотария или тежка загуба в зряла възраст – оказват незначително влияние върху това кои сме в дълбочина.
„Голямата изненада е, че ако преживеете голяма травма като възрастни, тя не оставя огромна следа върху личността ви“, обяснява проф. Брент Робъртс. „Травмата не те прави това, което си.“
Вместо това изследванията сочат към „поли-екологичен“ модел: личността ни се оформя от натрупването на хиляди малки ежедневни преживявания, а не от единични драматични обрати. Дори престоят в утробата има значение – стресът на майката по време на бременност може да повлияе на нивата на страх и тревожност у бебето чрез епигенетични механизми.
- Бъдещето: Къде се крие характерът?
Новите технологии и изследвания върху милиони хора започват да локализират „седалището“ на личността в префронталната кора на мозъка – зоната, отговорна за планирането и вземането на решения.
Въпреки напредъка, учените са категорични: нито гените, нито средата са абсолютна съдба. Човекът е сложна система, в която биологичните заложби и житейският опит постоянно си взаимодействат. Както казва Яна Инстинске: „Генетичното предразположение не означава, че винаги ще се държите по определен начин.“