В место да останат в периферията, червенокосите вероятно ще се смеят последни. Ново мащабно проучване разкрива, че човечеството продължава да еволюира, фаворизирайки именно гените, отговорни за този цвят на косата.
Откритието категорично опровергава досегашните представи за това как естественият подбор е моделирал нашата ДНК в продължение на стотици хиляди години. Доскоро учените смятаха, че т.нар. „насочен подбор“ – механизъм на еволюцията, който предпочита един краен белег (фенотип) пред други – се среща изключително рядко при хората.
The gingers are multiplying: How natural selection has led to more redheads than ever https://t.co/gPZEBfoJkF pic.twitter.com/NUJNS4K1v0
— New York Post (@nypost) April 20, 2026
Изследването, публикувано миналата седмица в престижното списание Nature, се основава на мащабен генетичен анализ. Екипът е изследвал ДНК проби от близо 10 000 древни човешки останки от Европа и части от Азия, допълнени от 5820 вече известни древни последователности и 6438 съвременни генома.
Резултатите показват, че естественият подбор е играл далеч по-значима роля в определянето на това кои черти ще оцелеят и кои ще отмрат след края на Ледниковия период. Учените са идентифицирали 479 генетични вариации, върху които еволюцията е оказала силно влияние – число, което рязко контрастира с едва 20-те известни досега случая на насочен подбор.
Доказателства за подобни интензивни еволюционни процеси липсваха за период от близо 300 000 години – от момента, в който съвременните хора започват да мигрират от Африка и да заселват планетата.
Over the past 10,000 years, evolution in West Eurasia has been selecting for light skin, red hair and resistance to HIV and leprosy in humans, according to a new study. https://t.co/lvk51oONVw
— Live Science (@LiveScience) April 15, 2026
Изследователите са на мнение, че естественият подбор е ускорил утвърждаването на определени гени (и съответно физически белези) заради драстичните промени в околната среда и начина на живот – например прехода от ловци-събирачи към уседнало земеделие.
Над 60% от тези еволюционно „подсилени“ белези са характерни за човека и днес. Те включват както външни физически данни, така и генетична предразположеност към определени заболявания. Сред тях са светлата кожа, червената коса, рискът от цьолиакия (непоносимост към глутен) или болест на Крон, имунитетът към ХИВ инфекция, както и по-ниският риск от оплешивяване при мъжете, алкохолизъм и ревматоиден артрит.
Интересен е и ефектът върху психичното здраве и физиката: еволюцията е заложила по-нисък риск от биполярно разстройство и шизофрения, както и тенденция към по-ниски нива на телесни мазнини и по-здравословно съотношение между талията и ханша.
Макар някои генетични промени да изглеждат логични, други озадачават учените – като например парадоксалното нарастване на непоносимостта към глутен в епохата на масовото отглеждане на пшеница.
Human evolution has accelerated to favour traits like red hair, lower body fat: study https://t.co/CnGQdPjzuw
— CTV News (@CTVNews) April 18, 2026
Като цяло откритията чертаят много по-ясна картина на генетичната адаптация в човешката история. Те биха могли да помогнат на науката да разбере по-добре факторите, влияещи върху здравето, и да отворят врати за разработването на иновативни методи за лечение.
„Тази работа ни позволява да определим мястото и времето на силите, които са ни оформили“, споделя старшият автор на изследването и генетик от Харвард Дейвид Райх.
Райх и неговият екип планират да разширят обхвата на проучванията си в Източна Азия и Източна Африка, за да идентифицират още генетични вариации, които биха могли да бъдат ключови за превенцията на редица заболявания.
