Т ова беше войнишка песничка от Втората световна война, която осмиваше не само Хитлер, но и цялото нацистко висше командване за липсата им на сексуална мощ.
Пееше се по мелодията на Colonel Bogey March и гласеше:
„Хитлер има само една топка,
Гьоринг има две, но много малки,
Химлер е доста подобен,
А горкият Гьобелс няма никакви“.
Сега двусерийният документален филм на Channel 4 „ДНК-то на Хитлер: Генетичният чертеж на един диктатор“ разкрива, че песента не е била просто част от съюзническата пропаганда, а има известна истина, поне що се отнася до самия диктатор, пише английското издание Daily Mail.
След анализ на ДНК-то на Хитлер, създателите на филма установяват, че той е страдал от синдром на Калман
– заболяване, което засяга развитието на половите органи. Типичните симптоми включват нисък тестостерон, аномалии в развитието на гениталиите и липса на обоняние.
Историкът д-р Алекс Кей от Потсдамския университет в Германия обяснява в документалния филм: „Никой досега не е успял да обясни защо Хитлер се е чувствал толкова некомфортно около жени през целия си живот или защо вероятно никога не е имал интимни отношения. Но сега, когато знаем, че е имал синдром на Калман, това може би е отговорът, който търсехме“.
Това би обяснило и защо Хитлер не е имал деца с Ева Браун, въпреки че постоянно проповядвал нуждата германците да имат големи семейства в името на „арийската раса“.
„Хитлер напълно противоречи на собствената си идеология, като няма семейство, няма деца и не е женен“,
казва д-р Кей.
„Той изгражда образа на човек, отдаден изцяло на родината. Нашето откритие силно подсказва, че това може да е било просто прикритие за синдрома му на Калман“, обяснява експертът.
Проучването на ДНК
Въпреки че е един от най-изследваните хора в историята, Хитлер остава загадка. Съществуват цели библиотеки, посветени на неговия живот, но произходът му продължава да е обвит в тайна. Той е бил крайно потаен за личния си живот и е криел медицинската си история, дори след смъртта си.
След самоубийството му в берлинския бункер, личният му камериер Хайнц Линге казва: „Аз бях последният, който се сбогува с него, и първият, който влезе след самоубийството. Той се застреля, а Ева Браун изпила отрова. Пет дни по-рано ми нареди да взема бензин, за да изгорим телата им. Изгорихме ги в градината“.
Макар тялото му да е било унищожено, следи от кръвта му са останали, което позволило 80 години по-късно тя да бъде анализирана.
Американският офицер полковник Розуел Розенгрен, под командването на Айзенхауер, несъзнателно запазил проба от ДНК-то на Хитлер, като отрязал парче от кървавия плат на дивана му за спомен. Това било 40 години преди откриването на ДНК профилирането.
Внукът му, Ерик Розенгрен, казва: „Когато съюзниците влезли в Берлин, дядо ми бил сред първите американци в бункера. Телата вече ги нямало, но имало кръв по дивана. Той изрязал парче от плата. За него това било символ на края на войната и смъртта на Хитлер“.
Какво показват тестовете
Кръвното петно е анализирано от международен екип, ръководен от професор Тури Кинг от Университета в Бат – специалистът, който преди това идентифицира останки от Ричард III. Екипът секвенира генома на Хитлер – около 3 милиарда генетични инструкции.
„Имахме множество улики за Хитлер, но сега разполагаме и с генетични данни, които ги потвърждават“, казва проф. Кинг. „ДНК-то може да се разглежда като друг вид текст, който помага да се решават исторически мистерии“.
Произход и психично здраве
На първо място, учените отхвърлят мита, че Хитлер е имал еврейски произход – слух, който се разпространявал с десетилетия. Официалната му родословна книга, публикувана по негова заповед, се оказала вярна: Хитлер не е нито незаконороден, нито еврейски по произход.
„Y-хромозомата показва, че Хитлер е действително Хитлер,“ обяснява проф. Кинг. „Ако беше с еврейски произход, съвпадението с мъжки роднини по бащина линия нямаше да съществува“.
ДНК анализът бил изпратен в университета в Орхус, Дания, където специалисти по психиатрична генетика оценили предразположението му към психични и невроразвойни заболявания. Резултатите показали, че
Хитлер имал по-висока от средната вероятност за ADHD (хиперактивност с дефицит на внимание) и бил в най-високия 1% риск за аутизъм, биполярно разстройство и шизофрения.
Тези състояния често се предават наследствено, а негова втора братовчедка, Алоизия Вайт, прекарала години в психиатрична клиника във Виена. „На графиката за разпределение на риска от шизофрения Хитлер се намира в самия край“, казва проф. Дите Демонтис от Орхус. „Той има изключително висок генетичен резултат за шизофрения“.
Анализът показал също висока генетична предразположеност към антисоциално поведение, което се използва при диагностициране на психопатия.
Психиатърът проф. Майкъл Фицджералд обобщава: „Напълно оправдано е Хитлер да бъде описан като криминален аутистичен психопат. Това подчертава трите му основни характеристики: престъпност, аутизъм и психопатия. Това е изключително сложна комбинация – Хитлер е един на милион, може би един на милиард“.
Сексуалното му здраве
Учени изследвали и генетичните му аномалии, свързани със сексуалността. Диктаторът се чувствал крайно некомфортно в собственото си тяло, никога не искал да се съблича пред други хора и не проявявал сексуално влечение, каквото имали други нацистки лидери.
Връзките му с жени били белязани от смърт и отчаяние – от седем известни партньорки три се самоубили, а още три опитали. Първата му обсесивна влюбеност била в момиче на име Стефани, за което като тийнейджър фантазирал, че ще отвлече и ще се самоубият заедно.
По-късно, на 40-годишна възраст, Хитлер имал нездрава връзка с полуплеменницата си Гели Раубал, която се застреляла с пистолета му през 1931 г
„Хитлер беше обсебен от нея, ревнив и контролиращ“,
казва д-р Кей.
Най-дългата му връзка, с Ева Браун, също била емоционално разрушителна. Тя два пъти се опитала да се самоубие. Домоуправителят на Хитлер, Херберт Дьоринг, и съпругата му Анна, която била готвачка, свидетелстват: „Двамата никога не спяха заедно. Жена ми переше бельото на Хитлер и винаги проверяваше за следи от сексуална активност. Никога не е имало такива“.
Медицински доказателства и лицемерието на евгениката
Учените смятат, че необичайното му сексуално поведение може да се обясни именно с синдрома на Калман. Проф. Йорма Топари от Университета в Турку, Финландия, казва:
„Около 10% от хората с тази мутация имат много малък пенис – така наречен „микропенис“.
Често тестисите не се спускат нормално в скротума“.
Проф. Брет Кар от Института по медицинска психология „Тависток“ добавя:„Когато бил млад войник, другите мъже му се подигравали, че пенисът му бил по-малък от техния. Това може да бъде изключително травмиращо за един млад човек“.
Дори записките на личния лекар на Хитлер, д-р Теодор Морел, съдържат данни за редовни инжекции с тестостерон: „На 24 януари е отбелязано – 25 милиграма тестостерон инжектирани. Не е ясно защо Морел му го прилага, но очевидно го прави чест“, цитира д-р Кей.
Генетичното лицемерие
Многобройните заболявания на Хитлер може би обясняват защо е криел здравословното си състояние. Той бил твърд привърженик на евгениката, селективното размножаване за „чистота на расата“, и още в началото на диктатурата си разпоредил насилствена стерилизация на хора с умствени и физически увреждания.
През 1939 г. лично подписал декрет за държавна евтаназия. „Политиките на Хитлер са изцяло основани на евгениката“, казва проф. Кинг.
„Ако той можеше да види собственото си ДНК и да реши кой трябва да отиде в газовите камери, почти сигурно би изпратил и себе си“.
