Е вропейският парламент обсъди днес в пленарната си сесия в Страсбург доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към Европейския съюз. Окончателното гласуване на документа е насрочено за утре, 17 юни, предаде БГНЕС.
Докладът беше приет в Комисията по външни работи на Европейския парламент на 3 юни с 43 гласа „за“ срещу 17 „против“.
Няколко дни след приемането на текстовете в комисията докладчикът Томас Вайц внесе официално предложение за ново изменение. С поправка 3 той настоява за пълното изтриване на Параграф 73 от текста на бъдещата резолюция. Зад тази наглед строго техническа процедура прозира политическа маневра: ако поправката бъде приета, в текста няма да бъде споменат конкретно Вторият протокол от Договора за добросъседство между Северна Македония и България. Въпросният параграф е истинско острие в доклада. Чрез него се настоява Съвместната историческа комисия да постигне „ясни и осезаеми резултати“, стъпвайки единствено на „обективни, автентични и доказани исторически източници и документи“, „съгласно залегналото във Втория протокол“. Там присъства и терминът „обща история“.
Пълен текст на проекта за протокол между България и РСМ
По време на дебата в Страсбург български евродепутати коментираха текстовете в доклада и изпълнението на ангажиментите, заложени в преговорната рамка на Северна Македония с ЕС.
Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) подчерта, че Договорът с България заедно с протоколите към него е част от преговорната рамка. Той посочи, че затова в проектодоклада има текст, според който комисията по историческите и образователните въпроси трябва да работи въз основа на академични и научни методи, както и на автентични и обективни доказателства.
ЕП гласува заличаване на "македонски език и идентичност" в доклада за РСМ
Станислав Стоянов („Възраждане“/Европа на суверенните нации) заяви, че във въпросната поправка няма нищо притеснително, защото тя се позовава на елементи от Договора и втория протокол. Той отбеляза, че подобна поправка е внасяна и в предишни години, а сегашният текст е много близък до вече съществували формулировки.
Ивайло Вълчев (ИТН/Европейски консерватори и реформисти) отправи критики към докладчика Томас Вайц. По думите му докладчикът се опитва да представи текст, който би се харесал на властите в Република Северна Македония, а не такъв, който отразява логиката, здравия разум и действителността. Вълчев заяви, че Вайц иска да отпадне текст, в който са споменати всички крайъгълни камъни на споразумението между ЕС и Северна Македония.
От текста отпадна на 3 юни предложение на докладчика Томас Вайц, с което се поставяше под въпрос правният статут на втория протокол към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония. Вместо това в приетия вариант изрично е потвърдено, че Скопие трябва да изпълни поетия ангажимент за конституционни промени. В текста е подчертана позицията на Съвета, че е готов да проведе междуправителствена конференция без допълнително забавяне или допълнителни политически решения, веднага щом Северна Македония изпълни ангажимента си да завърши необходимите конституционни промени в съответствие със своите вътрешни процедури.
В текста са отправени предупреждения за засилващото се чуждо влияние в страната. Отбелязана е загриженост от все по-тесните отношения между Северна Македония и правителството на Сърбия, както и от нарастващото китайско икономическо и политическо влияние чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Посочени са и руските опити за упражняване на влияние в страната.
Пътят на РСМ към ЕС: ЕП гласува доклада за напредъка на страната
Особено внимание е отделено на концепцията за т.нар. „Сръбски свят“. В проекторезолюцията Европейският парламент призовава ЕС да подкрепи Северна Македония в укрепването на устойчивостта ѝ срещу външно влияние, осъществявано чрез религиозни мрежи. В текста е изразено безпокойство от насърчаваните в региона наративи, които поставят под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държавите, включително т.нар. „Сръбски свят“.
Докладът съдържа и критики за липсата на напредък по редица въпроси. Изразена е сериозна загриженост, че последното заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена съгласно чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, се е състояло на 17 юли 2022 г. и оттогава не е провеждана нова среща. Правителствата на България и Северна Македония са призовани бързо да организират третото заседание на комисията, за да продължи изпълнението на Договора и протоколите към него.
В точка 71 на документа се осъждат всички опити за подмяна на исторически паметници и/или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство. Изразено е съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи. Подчертана е и необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС, които се пазят в Северна Македония и в Сърбия.
Сред акцентите в настоящия вариант на текста е и значението на трансграничните връзки, включително коридорите VIII и X, които са определени като жизненоважни за засилване на икономическото сътрудничество със съседните държави и за увеличаване на контактите между хората.
Европейският парламент разчита на ефективното изпълнение на поетите ангажименти и приветства споразумението между България и Северна Македония за изграждането на трансграничен железопътен тунел. То е определено като решителна стъпка към завършването на железопътната връзка по Коридор VIII. В текста се отбелязва и стратегическото значение на Коридор VIII за геостратегическата автономия на ЕС и НАТО, тъй като той служи като ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО.
В доклада се подчертава и задължението на всички държави членки на Съвета на Европа своевременно да изпълняват неизпълнените решения на Европейския съд по правата на човека. Отбелязано е, че всички законодателни промени трябва да съответстват на международните стандарти и препоръките на Венецианската комисия, както и да бъдат в съзвучие с препоръката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, включително по отношение на Закона за сдруженията и фондациите и изпълнението на съдебните решения, свързани с регистрацията на сдружения.
Припомняме, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. френско предложение, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските тайни служби.
