П очти осем години след тежката катастрофа от 12 март 2018 г. моделът Кристин Илиева разказа подробности за инцидента, последвалите операции и емоционалните последствия, включително дистанцията в отношенията ѝ с певицата Дивна.
В емоционално интервю пред Мон Дьо за „Храмът на историите“ Илиева описа деня на катастрофата, в който двете с Дивна пътували към София. „Налагаше ми се да се върна в София, защото кученцето ми беше родило малко“, спомня си тя. Настроението в колата било добро, но при опит за изпреварване ситуацията се променила драматично. „Просто видях как колата, която искахме ние да изпреварим, надава газ... И срещу нас идваше един черен тир. В последния момент тя се пъха в лентата и загуби контрол върху управлението.“
Последното, което направила, било да прибере мобилния си телефон в джоба. „Всичко помня. Абсолютно всичко помня“, подчертава Илиева. След удара се опитала да запази самообладание, вързала косата си и дала паролата на телефона си на Дивна, за да се обади на близките ѝ.
- Миговете след удара
Болката била нечовешка. Линейката подминала, пристигнали първо пожарникарите, които отрязали вратата, за да я извадят. „В момента, в който ми изкараха на носилка, помня, че си затворих очите и си казах, окей, всичко вече е наред.“ В следващите часове се чувствала как гасне. „Почна много да ми се доспива. И знам, че ако заспя, става фатално.“ Дивна ѝ пеела песен, за да я държи будна.
Илиева изгубила 4,5 литра кръв и била в реанимация около две седмици. Събудила се след три дни. Първото, което направила, било да поиска огледало, за да провери лицето си. Близките ѝ дълго време я пазели от вида на травмите. „Нашите не ми даваха да си гледам белезите, не ми даваха да си виждам краката. Аз си мислех, че ще се оправя, мислех, че ще се върна на снимки.“
Едва три-четири месеца по-късно осъзнала тежестта на състоянието си. Десният ѝ крак бил силно увреден. В Истанбул претърпяла операция, която продължила около 13 часа. Брутална инфекция я мъчила години наред.
- Здравословното състояние и предстоящите рискове
Днес лекарите дават различни мнения за възможността за смяна на колянната става. Някои предупреждават за висок риск от усложнения заради предишната инфекция, която разяжда костите. „Има какво да се направи. Имам надежда, имам вярата и не съм се отказала в нито един момент“, казва Илиева. Тя е готова да поеме рисковете.
- Емоционалният срив и отношенията с Дивна
Най-тежкият емоционален срив настъпил през декември. Около месец и половина Илиева била в тежка депресия – не ставала от леглото, не се хранела, плачела постоянно. Причината била предстоящата операция и натрупаното напрежение от болничните процедури. „Постоянното ходене по болници и обикаляне ми дойде в повече. И ме хвана страх, дали ще успея да се справя с поредната операция.“
Този срив довел и до прекъсване на комуникацията с Дивна. „Аз трябваше да бъда по-силната от нас двете за нас двете. Просто не можах да продължавам да бъда силна за нея. Аз имах нужда от приятел, който да бъде силен за мен“, обяснява тя. Признава, че е имало моменти на гняв. Като пример дава ситуация, в която Дивна се появила с къси панталони. „Аз не мога да сложа къси панталонки. Това е недомислено... Пък е нещо, което ме нарани и до ден днешен ще го помня.“
Илиева подчертава, че не обвинява Дивна, но не вижда връщане към предишното приятелство. „Няма да ти кажа по-различен отговор“, заявява тя на въпрос за възможността за помирение. Не е имало честен разговор помежду им, но се надява някой ден да го проведат, когато и двете са готови.
- Промяната в характера
Катастрофата променила дълбоко Илиева. „Ако можех да се запозная с човека, който беше преди катастрофата, нямаше да си допаднем със сигурност. Защото бях си вирнала носа много.“ Преди инцидента се чувствала важна и недосегаема заради бързия успех в моделството. „Нямах емпатията, която имам в момента. Тогава бях една коравосърдечна, вирнала си носа нагоре. Докато жената, която съм в момента, е точно коренно обратното на това, което бях преди. Съчувствам, помагам, грижа ме е другите как са.“
Днес тя предпочита да се фокусира върху себе си, затворила се е емоционално и отхвърля щастието от страх да не бъде дебалансирана. „Искам да отдам любов на себе си, да се събера... тогава вече да дам на някой друг.“
