О пустошителното изригване на Везувий, унищожило Помпей преди близо 2000 години, помага на учените да определят с много по-голяма точност датите на някои от най-големите събития в историята на нашата планета.
Преди близо две хилядолетия Плиний Млади документира това, на което е станал свидетел по време на катастрофалното изригване, отнело живота на неговия чичо Плиний Стари. Неговият разказ прави нещо повече от това да съхрани спомена за едно от най-известните вулканични бедствия. Той предоставя достатъчно подробности за времето на събитието, осигурявайки на съвременната наука изключително точен исторически ориентир за тестване на техники за датиране.
Scientists Dated the Catastrophic Pompeii Eruption Using Only Rocks. Here's How Close They Got https://t.co/yDn56CNboJ
— Gizmodo (@Gizmodo) September 29, 2026
В изследване, публикувано в списание Science Advances, екип от Центъра за геохронология към Калифорнийския университет в Бъркли и Университета в Падуа, Италия, съобщава, че този исторически ориентир е помогнал значително за подобряване на прецизността на аргон-аргоновия метод. Чрез калибриране на инструмента спрямо датата на изригването – 24 август 79 г. сл. Хр., изследователите са усъвършенствали един от най-широко използваните методи за определяне на възрастта на скалите.
Този напредък ще даде възможност на геолози, палеонтолози и археолози да определят с по-голяма надеждност ключови събития от миналото на Земята. Това включва древни вулканични избухвания, които и днес представляват заплаха за гъсто населени региони около Мексико Сити, Неапол и Джокякарта в Индонезия. Подобреното калибриране ще помогне и за проверка на други техники, като радиовъглеродното датиране на органични материали и уран-оловното датиране на скали, образувани преди милиарди години.
- По-точен часовник за вулканичната история
„Ако искате да възстановите историята на изригванията на даден вулкан в по-скорошни времена, прецизността и точността са от решаващо значение“, обяснява ръководителят на изследването Пол Рен, професор по земни и планетарни науки в Бъркли и директор на Геохронологичния център. „Проучването ни показва, че е възможно да постигнем изключително полезна точност в рамките на историческото време.“, казва още той.
За да тестват рекалибрирания метод, учените са анализирали осем проби от санидин – богат на калий вулканичен минерал, извлечен от Везувий.
Аргон-аргоновите измервания показват, че изригването е станало преди 1938 години (с възможна грешка от плюс-минус 13 години) спрямо момента на анализа през 2025 г. На базата на историческите данни от Плиний Млади, действителната възраст на минералите е била 1946 години. Това съответства на изключително висока точност от 0,7% и прецизност от 0,4%.
„Това ни позволява по-сигурно да установяваме причинно-следствените връзки между събитията в геоложките летописи – например между кратер от метеорен удар и масово измиране на видове“, допълва Рен.
Преди около десетилетие професор Рен използва същия метод, за да установи с точност възрастта на голям сблъсък с астероид, масивни вулканични изригвания в днешна Индия и изчезването на динозаврите. И трите събития са се случили в рамките само на няколко десетки хиляди години преди около 66 милиона години. Техните измервания подкрепят теорията, че ударът от астероид е засилил вулканичната активност, нанасяйки двоен удар върху живота на Земята.
Vesuvius’s 79 CE eruption anchors volcanic dating to a 13-year margin of error across nearly 2,000 years, though its historical date carries some uncertainty. @ScienceAdvances https://t.co/D9bmoI4bcH
— Phys.org (@physorg_com) September 26, 2026
- Историческият разказ и радиоактивният полуразпад
Докторантката Каролайн Хаслер проучва детайлно историческите източници за бедствието. Неговата работа позволява на екипа да потвърди традиционната дата 24 август с точност до два месеца.
Това ограничение помага на екипа да подобри измерванията за периода на полуразпад на калий-40 в аргон-40 – физическият процес, върху който се базира целият метод. Новата стойност за периода на полуразпад е 12,044 милиарда години (с отклонение от 0,088 милиарда), което прави изчислението два пъти по-точно от използваните досега данни от ядрената физика.
- Ключовата роля на пробите от Оплонтис
През 1997 г. екипът на Рен вече бе използвал санидин от пемза, за да тества метода. Тогава учените прогнозираха, че бъдещите технологии ще позволят сваляне на маржа на грешка под 1%. Днес тази цел е постигната благодарение на по-добри проби, съвременен масспектрометър и обновени методи за неутронно облъчване.
Аргон-аргоновото датиране разчита на естествения радиоактивен разпад на калий-40 във вулканичната скала до аргон-40 (който отсъства в минералите преди изригването). В лаборатория пробите се облъчват с неутрони, за да се превърне калий-39 в аргон-39, след което се измерва съотношението между изотопите. По-високият дял на аргон-40 означава по-стара скала.
През 1998 г. съавторът Андреа Марцоли от Университета в Падуа събира нови проби от пемза в Оплонтис – друг древноримски град, погребан от Везувий. Те съдържат повече калий и произхождат от най-ранната фаза на изригването.
При стратовулкани като Везувий магмата в камерата се разслоява: тежките елементи като желязо и магнезий утайват на дъното, докато леките и разтворими елементи, включително калият, се събират в най-горния слой. Затова богатата на калий магма е първата, която бива изхвърлена при изригване, образувайки най-долните слоеве пепел и пемза.
Въпреки високата си стойност, пробите на Марцоли остават неанализирани в продължение на десетилетия. Преди няколко години младите изследователи Хаслер, Антъни Фуентес и Анди Толт, заедно с Джак Картър от екипа на Рен, решават да се върнат към този материал, за да подобрят резултатите отпреди години.
- Разплитане на историческия спор за датата
За да бъде използвано изригването като надежден референтен пункт, Хаслер трябва да разреши и дългогодишен научен спор за точния месец на бедствието.
Някои историци твърдят, че Везувий е избухнал по-късно през есента на 79 г. сл. Хр., базирайки се на намерена в Помпей монета, за която се предполага, че е отсечена едва през септември. Хаслер обаче сравнява артефакта с други римски монети от периода и доказва, че тя най-вероятно е пусната в обръщение преди септември. Въпреки това екипът залага двумесечен толеранс за несигурност около датата, което не влияе на калибрирането на метода, но е било важно при изчислението на полуразпада на калий-40.
La erupción que destruyó Pompeya ayuda a los científicos a datar la historia de la Tierra https://t.co/zY8kz9v18h
— 20minutos.es (@20m) September 25, 2026
- Единен стандарт за геоложко датиране
Професор Рен подчертава, че постигнатата прецизност ще бъде от изключителна полза и за калибрирането на радиовъглеродното датиране – основният метод за определяне възрастта на органични останки (като дърво и кости) до 55 000 години.
„Целта ни е да обединим възможно най-много геоложки методи за датиране чрез единен математически и статистически подход“, посочва той. „Аргон-аргоновият метод обаче винаги ще остане ключовият калибратор и основен стандарт в тази наука.“, казва още той.
Новите разкрития поставят нов стандарт в геохронологията, доказайки, че аргон-аргоновото датиране вече може да постига точност до отделни десетилетия за събития, случили се в рамките на писмената човешка история.