Излизането на България от процедурата при прекомерен дефицит няма да бъде лесно, а има риск Европейската комисия да не одобри представения от страната план за ограничаване на разходите. Това коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика в ефира на NOVA NEWS.
„Почти всяка година бюджетът е рекорден заради икономическия растеж и увеличаването на заплатите и пенсиите. По-важно е обаче с колко нарастват отделните плащания и дали държавата може да си ги позволи“, посочи Ганев.
ЕК изпрати забележки до България заради прекомерния дефицит
Според него в Бюджет 2027 има опит за ограничаване на разходите за персонал. Предвижда се увеличение на заплатите с 5%, както и намаляване на броя на заетите в администрацията. По думите му подобни усилия обаче не се виждат във всички останали сфери.
Ганев коментира и предложенията, свързани с хората с увреждания и решенията на ТЕЛК. Според него използването на изкуствен интелект и анализът на големи масиви от данни могат да помогнат при откриването на очевидни несъответствия и злоупотреби.
„Основният разход в тази сфера обаче е свързан с личните асистенти, а не с решенията на ТЕЛК“, подчерта икономистът.
Според него това показва, че първоначалният пакет от мерки за ограничаване на разходите не е достатъчно убедителен. Ако правителството отстъпи и от други предложения, се увеличава рискът България да не успее да свие дефицита в необходимия размер.
„Няма да бъде неочаквано, ако Европейската комисия не е докрай доволна от това, което сме представили като план“, заяви Ганев.
По думите му при неблагоприятна оценка процедурата може да бъде затегната. Като първа възможна стъпка той посочи официално предупреждение, а при развитие на процедурата в краен случай може да се стигне и до финансова санкция.
Ганев коментира и новата дигитална платформа „СИГМА - Бюджет на светло“, в чието разработване участва Институтът за пазарна икономика.
„Тя дава възможност на гражданите по-лесно да проследяват приходите и разходите на държавата, както и изпълнението на бюджета през различните месеци. Платформата представя на достъпен език информация, която досега беше разпръсната в обемни документи, таблици и файлове. Достъпът до нея е безплатен и всеки може да провери за какво се харчат публичните средства“, обясни икономистът.