К онфликтите в Украйна и Близкия изток принуждават НАТО фундаментално да промени военната си доктрина за отразяване на евентуална руска агресия. Вместо просто да защитава границите си, 32-членният алианс обмисля много по-агресивни действия - нанасяне на точни и разрушителни удари дълбоко в руската територия, съобщава Daily Mail.
Защитата на европейската територия с десетилетия се състоеше във военния еквивалент на издигане на блокади на границата. Новите реалности обаче показват, че за възпиране на Кремъл се изисква активна превенция: не просто поразяване на войските, които преминават границата, но и сриване на военните бази, складовете за гориво и промишлените предприятия хиляди километри зад фронтовата линия.
Стратегията: Удар по „стрелеца“, а не само пасивна защита от „стрелите“
Стратегията беше обсъдена от топ генерали и официални лица по време на първия по рода си Симпозиум за далекобойни удари (Deep Strike Symposium), организиран от ген. Алексус Гринкевич, главен военен командир на НАТО.
Според новата военна концепция на генерала, в случай на атака отбранителните сили на Алианса първо ще блокират първата вълна, а след това бързо ще преминат към разгромяване на цялата военна система на противника.
„Ще разгромим бойната система, изправена срещу нас, като ударим както напредващите сили, така и всичко, което поддържа, захранва или контролира тази сила“, подчертава той.
Тази тактика на практика повтаря действията на Киев през последните години - сриване на руски рафинерии, заводи за ракетно гориво и центрове за данни с далекобойни дронове и ракети.
„Противовъздушната отбрана е като болкоуспокояващо - облекчава симптомите, но трябва да ударите самия източник на болката“, отбелязва Апьона Гетманчук, посланик на Украйна в НАТО.
NATO draws up plans for long range strikes deep into Russia in the event of war breaking out following invasion into Europe https://t.co/JTMNWEKYHx
— Daily Mail (@DailyMail) November 4, 2026
Надпревара за далекобойни оръжия в Европа
В основата на новата доктрина са високоточните ракети с голям обсег (от стотици до хиляди километри). Докато САЩ вече модернизират своите арсенали от ракети Tomahawk и ATACMS, европейските съюзници се надпреварват да увеличат ограничените си запаси от Storm Shadow, SCALP и Taurus.
По данни на военни изследователи, в момента в Европа се разработват поне 48 нови проекта за евтини крилати ракети с участието на 20 производителя. Процесът обаче ще отнеме години, а времето напредва.
Политическата дилема: Има ли Европа воля за подобен ход?
Въпреки че военните лидери на НАТО вече приемат принципа на „активното възпиране“, много експерти се питат дали европейските политици ще имат решимостта да дадат зелена светлина за превантивни или ответни удари по руска територия при евентуален инцидент.
„Съществува разминаване между разумното военно планиране, което задължително включва нападателни компоненти, и политиците, които все още вярват, че отбраната е просто издигане на стена“, коментира Нико Ланге, бивш началник на кабинета в германското Министерство на отбраната.
За генералите от НАТО обаче посланието към Москва трябва да бъде абсолютно ясно.
„Посланието трябва да бъде: Не правете нищо глупаво, защото можем да ви накажем. Но за да бъдем убедителни, трябва първо да имаме тези оръжия в наличност“, категоричен е полският генерал Иренеуш Новак.
