А ржентинският президент Хавиер Милей излезе с извънредно телевизионно обръщение към нацията, в което отправи най-острите предупреждения към Обединеното кралство от години насам. В речта си държавният глава заяви, че Буенос Айрес „трябва да си върне“ Фолкландските острови (наричани в Аржентина Малвински), обяви нови икономически санкции срещу нефтени компании и настоя, че „няма друг път напред“ освен връщането на архипелага под аржентински суверенитет.
Ескалацията идва на фона на ключова геополитическа промяна - американският президент Доналд Тръмп отказа да гарантира подкрепата на САЩ за Великобритания в евентуален нов конфликт, разочарован от липсата на британска военна помощ по време на скорошните операции във войната с Иран.
„Носим ги в кръвта си“: Жестът на Аржентина, който вбеси Англия и ФИФА
Икономическият удар на Буенос Айрес: Нафта и нови санкции
За разлика от традиционната за аржентинските политици реторика, този път Милей предприе конкретни правни и икономически стъпки:
Забрана за нефтените гиганти: Президентът обяви декрет за ускорени санкции срещу международни компании, извършващи проучвателни и сондажни дейности в акуаторията около островите без лиценз от Буенос Айрес.
Прицел в конкретен проект: Основна мишена е мащабният нефтен проект Sea Lion в Северния Фолкландски басейн, управляван от британската компания Rockhopper Exploration и израелската Navitas Petroleum.
Затягане на законодателството: Милей внася спешен закон в Конгреса, който окончателно ще забрани на чуждестранни контрагенти, доставчици и техни инвеститори да извършват какъвто и да е бизнес в континентална Аржентина, ако участват в добива на фолкландски ресурси.
Строеж на нова военноморска база: Огласени бяха и планове за изграждане на нов аржентински военноморски комплекс в най-близката точка до островите - провинция Огнена земя.
"Аз съм лъв": Президентът на Аржентина събра хиляди на рок митинг преди решаващи избори
„Ако не действаме твърдо и бързо днес, след броени месеци те ще имат капацитета да присвоят петролните ни резерви. Трябва да покажем единен фронт пред света - въпросът за Малвините стои над всякакви вътрешни политически разногласия“, заяви Милей в обръщението си.
Скандалът на Световното първенство: Футболът като политическо оръжие
Напрежението между двете страни всъщност се нагнетяваше в продължение на месеци, а последният голям искра възникна по време на Световното първенство по футбол през юли.
Тръмп за победата на Милей в Аржентина: Той получи голяма помощ от САЩ
След като Аржентина победи Англия с 2:1 на полуфинала в САЩ, аржентинските футболисти предизвикаха огромен международен скандал. На терена играчите опънаха транспарант, даден им от фенове, с надпис: „Las Malvinas son Argentinas“ („Фолкландските острови са аржентински“).
Празнуването на отбора предизвика светкавичен отговор от Лондон. Говорителят на британския министър-председател тогава заяде Буенос Айрес с думите:
„Световната купа може и да не е наша, но Фолкландските острови със сигурност са. Нашата позиция остава непроменена, а ангажиментът ни към фолкландците е непоклатим“.
От местното правителство на Фолкландските острови също изразиха разочарование, че аржентинският тим е „осквернил футболен мач, който дори няма нищо общо с островите“, наричайки постъпката „изключително нечувствителна спрямо хората, преживели войната през 1982 г.“.
Даунинг стрийт реагира на информации за американски натиск
В резултат на проявата ФИФА започна дисциплинарно производство и наложи солена глоба от 235 000 паунда на Аржентинската футболна федерация (AFA) заради нарушаване на правилата срещу политически послания на спортни събития (£89 000 директна глоба, £73 000 условна и £73 000 за антидискриминационни програми).
Анализ: Защо геополитическата карта се пренарежда точно сега?
Международните анализатори отбелязват, че настоящият натиск от страна на Аржентина се различава съществено от предишни дипломатически епизоди поради няколко ключови фактора:
Факторът „Тръмп“
Белият дом открито подсказа, че преразглежда историческата си позиция за суверенитета над Фолкландските острови. В интервю за британски медии Доналд Тръмп отказа да се ангажира с подкрепа за Лондон, изразявайки раздразнение, че Великобритания не изпрати кораби да му съдействат в Ормузкия проток срещу Иран.
Икономически въоръжен реформизъм
Спирането на хиперинфлацията и първите успехи на реформите на Милей дават самочувствие на Буенос Айрес, че може да влияе върху чуждестранните инвеститори.
Криза на британската отбрана
В Буенос Айрес се разчита и на анализи, според които настоящите военни и бюджетни затруднения на Обединеното кралство значително намаляват капацитета на Кралския флот да организира мащабна военна операция, аналогична на тази от 1982 г.
Твърдият отговор на Лондон: „Суверенитетът е непоклатим“
Даунинг стрийт и британският кабинет реагираха светкавично на обръщението на аржентинския лидер, отхвърляйки всякакви претенции върху територията:
„Заявлението на Милей ни казва много повече за вътрешната политика в Аржентина, отколкото за самите Фолкландски острови. Фолкландците са британци, защото сами избират да бъдат такива. Ангажиментът ни към тях е абсолютен и непоклатим“, заяви британският министър на отбраната Уес Стрийтинг.
Аржентина приветства натиска на Доналд Тръмп "за освобождаване" на Венецуела
Британското правителство преповтори, че правото на самоопределяне на близо 2000-те жители на островите от първостепенно значение и абсолютна червена линия за Даунинг стрийт.
Министърът на образованието Люси Пауъл също подчерта пред медиите, че позицията на местното население е постоянна от десетилетия и общественото мнение на островите няма да се промени скоро – те искат да останат британска отвъдморска територия.
Вътрешният дебат във Великобритания: Цената на сигурността
Въпреки категоричните официални изявления, в самия Лондон започват да се чуват колебливи гласове. Бившият шеф на британското Външно министерство Саймън Макдоналд заяви пред BBC, че Лондон трябва реалистично да преразгледа позицията си:
По думите на Макдоналд, поддръжката и отбраната на островите струват на британския данъкоплатец близо половин милиард паунда годишно.
Според него правата за самоопределяне на малка общност от 2000 души не могат да бъдат „абсолютни“, когато изискват огромен финансов и военен ресурс от страна с променени стратегически приоритети през XXI век.
Паралелно с това спомените от войната през 1982 г. остават съвсем живи за самите островитяни. Местните власти заявяват, че сянката на аржентинската заплаха никога не е изчезвала и въпреки че разчитат на британската защита, те „не приемат нищо за даденост“.