- Германия официално обвини Русия за опита за атака с експлозивен дрон на летище „Лайпциг/Хале“ и предприе дипломатически мерки, включително закриване на руското консулство в Бон и „Руски дом“ в Берлин.
- ЕС и НАТО изразиха солидарност с Берлин и подготвят нов натиск срещу Москва, включително санкции срещу до 1600 руски лица и компании; Урсула фон дер Лайен предупреди, че подобни хибридни атаки се превръщат в „новото нормално“.
- Кремъл отхвърли обвиненията и отвърна с дипломатически ход, като извика германския шарже д'афер в Москва; случаят засилва опасенията от разширяване на руските хибридни операции срещу критична инфраструктура в Европа.
Световните реакции не стихват ден след опита за атака с дрон на летище „Лайпциг“, който Германия свърза с Русия. Берлин обяви ответни дипломатически мерки и настоява за нови санкции срещу Москва, а от Брюксел определиха случая като проява на държавно спонсориран тероризъм. Европейски лидери изразиха солидарност с Германия, докато Кремъл отхвърли обвиненията като безпочвена провокация. На този фон растат и опасенията за разширяване на хибридните атаки срещу критична инфраструктура в Европа.
Germany said on Wednesday it was ready to pursue de-escalation with Russia, a day after accusing Moscow of orchestrating an attempted drone attack at Leipzig Airport https://t.co/5Lowc988k9
— TRT World (@trtworld) September 2, 2026
Германското правителство заяви, че очаква Москва да предприеме ответни мерки, след като обвини Русия за осуетеното нападение миналия месец с дрон на натоварен логистичен хъб, съобщи правителствен говорител и добави, че Берлин е готов за тези мерки, предаде Ройтерс.
"В същото време предполагаме, че в Кремъл са разбрали ясно и недвусмислено вчерашното ни послание. Тези хибридни атаки няма да постигнат политическата си цел", посочи говорителят.
Вчера Берлин обяви заключението си, че Русия стои зад опита за нападение на летище Лайпциг/Хале, и нареди редица мерки като ответна реакция, включително закриване на консулство и руски културен център в германската столица.
We meet today to discuss Russia’s attack in Leipzig.
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) September 2, 2026
This was an attack using military-grade material, carried out by Russian operatives on EU soil.
We won't tolerate it.
Europe & @NATO won't just maintain our pressure on Russia.
We will increase it ↓ https://t.co/r3MyyAqFjg
Опитът за атака с дрон на летището на Лайпциг, приписван на Русия, бележи нова ескалация на действията ѝ на европейска земя и само ще затвърди решимостта на Европейския съюз да засили натиска върху Москва, заяви днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс.
"Това беше нападение с използване на военни материали, извършено от руски агенти на територията на Европейския съюз", каза пред журналисти в Брюксел Фон дер Лайен. Тя добави, че е можело да се стигне до жертви, ако атаката е била успешна.
"Европа и НАТО не само ще продължат натиска върху Русия. Ние ще го засилим и няма да спрем дотук", даде да се разбере председателката на Европейската комисия.
Фон дер Лайен отбеляза, че инцидентът е част от "по-широка поредица от все по-опасни инциденти".
"Европейците са изправени пред горчивата истина, че това е новото нормално. Трябва да увеличим натиска", посочи тя.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се присъедини към коментарите на Фон дер Лайен, като, от своя страна, заяви, че Русия става "все по-безразсъдна".
The German government said it assessed that Russia was responsible for an attempted drone attack at Leipzig/Halle airport last month and ordered a series of measures in response, including the closure of a Russian cultural center in Berlin https://t.co/BwWkIVFXao
— Reuters (@Reuters) September 1, 2026
Междувременно стана ясно, че външните министри на Европейския съюз обсъждаха днес как да реагират на обвиненията на Германия, че Русия стои зад неуспешния атентат със зареден с експлозиви дрон на летището в Лайпциг, предаде ДПА.
Възможните мерки включват санкции срещу още 1600 физически лица и компании, свързани с руската отбранителна индустрия, заяви ръководителят на европейската дипломация Кая Калас в кулоарите на срещата на външните министри на страните членки на евроблока, провеждаща се в Уиклоу, в Ирландия.
По думите ѝ, към списъка потенциално могат да бъдат добавени още имена.
ЕС вече е одобрил 21 пакета от санкции срещу Русия от началото на пълномащабната ѝ инвазия в Украйна през 2022 г. Мерките имат за цел да отслабят икономическите и военните възможности на Русия да продължи войната.
Кая Калас обяви работата по нови наказателни мерки миналия месец, преди Германия публично да обвини вчера Русия за дрона, открит близо до украински товарен самолет на летището в Лайпциг на 4 август. Дронът не е избухнал, а Русия отрича да е замесена в атаката.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заяви, че Русия трябва да очаква още санкции.
"Търсим начини да нанесем по-сериозен удар по военната машина на Русия“, каза тя на съвместна пресконференция в Брюксел с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
"Инциденти като този в Лайпциг на 4 август означават, че ЕС трябва да засили действията си, а това означава да бъде готов да реагира по-бързо и по-ефективно на безразсъдното поведение на Русия", отбеляза тя.
"Това включва подготовката на санкции и те да са готови за налагане веднага щом възникнат такива опасни, застрашаващи живота действия, приписвани на Русия. Всеки пропуск, от който Русия се възползва, трябва да бъде запълнен", заяви Фон дер Лайен.
"Ако тази атака беше успешна, това щеше да доведе до огромни щети и вероятно дори до загуба на човешки живот", посочи тя.
Събралите се в Ирландия външни министри на ЕС изразиха солидарността си с Германия.
Калас отбеляза, че инциденти като този в Лайпциг могат да послужат като "зов за събуждане".
"Ако искаме да сложим край на тази война, всички трябва да обединим усилията си", добави тя.
Министрите обсъдиха също така по-нататъшната подкрепа за Украйна, включително за противовъздушната ѝ отбрана, подготовката за предстоящата зима и финансирането на допълнителна помощ, както и възможното използване на замразените руски активи.
Външните министри на Украйна, Великобритания, Канада, Норвегия, Исландия и Швейцария също пристигнаха в Ирландия, за да участват в преговорите относно помощта за Киев.
Освен това се очакваше министрите от ЕС да обсъдят събитията в Близкия изток, посочва ДПА.
⚡️ On September 2, Germany’s Chargé d’Affaires a.i. in Moscow was summoned to @mfa_russia in connection with yesterday’s anti-Russian actions & statements by the German authorities. pic.twitter.com/2DgVlmomN9
— MFA Russia 🇷🇺 (@mfa_russia) September 2, 2026
На този фон Министерството на външните работи на Русия обяви днес, че е извикало германския шарже д'афер в Москва, след като вчера Берлин оповести приемането на ответни мерки срещу Русия, обвинена в изпращането на дрон, зареден с експлозиви миналия месец на летището в Лайпциг, предаде Франс прес.
"Днес, на 2 септември, временният германски шарже д'афер Бернд Финке беше извикан в министерството след предприетите антируски действия и изявления на германските власти", написа руското външно министерство в канала си в Телеграм.
Ведомството публикува също така видеоклип, на който се вижда как германският дипломат пристига в министерството.
Вчера Германия официално обвини Русия в изпращането на дрон, зареден с експлозиви на летището в Лайпциг в началото на миналия месец. Летището е ключов военен обект на германската армия и на НАТО.
Германският министър на вътрешните работи Александър Добринт обяви, че "полицейските разследвания, операционните похвати и информации от германските разузнавателни служби сочат, че Русия е отговорна за опита за атентат на летището в Лайпциг".
След това Берлин оповести, че на 18 септември ще бъде затворено последното руско консулство на германска територия - това в Бон, както и културния център "Руски дом" в Берлин. Германия също така ще предложи да бъдат внесени нови имена на руски граждани в европейските санкционни списъци.
"Мисля, че това е поредната груба грешка, която по мое мнение противоречи категорично на интересите на германския народ", реагира вчера руският президент Владимир Путин, който изтъкна, че приетите ответни мерки са свързани с "предстоящите предизборни кампании в Германия".
