Н ово проучване на екип изследователи от Германия, Великобритания и Канада установи, че водорасли, които растат под морския лед в Арктика, са „силно замърсени“ с микропластмаси, което представлява заплаха за хората по хранителната верига, съобщава ЮПИ.
Гъсти водорасли, известни като Melosira arctica, съдържат средно 31 000 микропластмасови частици на кубичен метър, което е около 10 пъти повече от концентрацията в околната вода, установиха изследователите. Според тях средната стойност варира около 19 000, което означава, че в някои струпвания може да е имало до 50 000 микропластмасови частици на кубичен метър.
Изследването е проведено в Центъра за полярни и морски изследвания Хелмхолц към института „Алфред Вегенер“ въз основа на проби, събрани по време на експедиция с изследователския кораб „Поларщерн“ през 2021 г. Резултатите от работата на международния екип са публикувани в петък в списание „Енвайръментъл сайънс енд текнолъджи“.
Учени взимат проби от Арктика, за да запазят вековните данни за климата и околната среда
„Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, така че потенциално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки друг източник, покрай който преминават“, казва в съобщение за медиите Деони Алън от Университета в Кентърбъри и Бирмингамския университет, която е част от изследователския екип.
Рибите, като например треската, се хранят с водораслите и на свой ред се консумират от други животни, включително и от хората, като по този начин се предава „разнообразие от пластмаси“, включително полиетилен, полиестер, полипропилен, найлон и акрил, които впоследствие се откриват в човешките тела.
„Хората в Арктика са особено зависими от морската хранителна мрежа за снабдяването си с протеини, например чрез лов или риболов“, казва биологът Мелани Бергман, ръководител на изследването. „Това означава, че те също са изложени на въздействието на микропластмасата и съдържащите се в нея химикали. Микропластмаса вече е открита в човешките черва, кръвта, вените, белите дробове, плацентата и кърмата и може да предизвика възпалителни реакции, но цялостните последици досега почти не са изследвани“, уточнява Бергман.
Нова форма на леда може да промени разбирането за водата
Струпванията на мъртви водорасли също пренасят микропластмасите особено бързо в морските дълбини, което обяснява високите концентрации на микропластмаси в седимента - друг ключов извод от новото проучване. Водораслите растат бързо под морския лед през пролетните и летните месеци и там образуват дълги с метри клетъчни вериги, които се превръщат в струпвания, когато клетките умрат. В рамките на един ден те могат да потънат на хиляди метри до дъното на дълбоките морски води, предаде БТА.
„Най-накрая намерихме правдоподобно обяснение защо винаги измерваме най-големи количества микропластмаси в дълбоководните седименти“, казва Бергман. Тя добави, че изследванията показват, че намаляването на производството на пластмаса е най-ефективният начин за намаляване на този тип замърсяване.
„Ето защо това определено трябва да бъде приоритет в глобалното споразумение за пластмасите, което се договаря в момента“, каза Бергман. Тя ще присъства на следващия кръг от преговори за разработване на договор на ООН за намаляване на замърсяването с пластмаса. Преговорите трябва да започнат в Париж в края на май.
