"Избирателите на Тръмп са били мотивирани основно от оценките за собственото си икономическо положение", казва в интервю за АРД политоложката Катрин Клювър Ешбрук от Харвардския университет, съобщи Deutsche Welle.
(Във видеото: Как изборът на Тръмп за президент на САЩ ще се отрази на Европа и България)
Тя се позовава на проучванията през тази година, показали, че голяма част от републиканците, но малка част от демократите, са склонни начело на страната да застане силен мъж или дори военен: „Така комбинацията от усещането, че страната трябва да тръгне по нов път и анализът на собственото им икономическо положение подтикна избирателите да гласуват за Тръмп, особено в колебаещите се щати.“
Все пак защо Камала Харис не успя да спечели повече избиратели, при положение, че фактически икономическото положение на страната изобщо не е лошо?
К. К. Ешбрук: Когато хората мислят за собственото си икономическо положение и за сигурността си, става дума например за цените на потребителските стоки, за високите такси на грижите за децата или пък за цените на недвижимите имоти – това вероятно е подтикнало повече избиратели в градовете да гласуват за Тръмп. Това са все още последствия от икономическата криза 2008-2009, която бе ускорена и от пандемията. За много хора това доведе до загуба на работата или до необходимостта да я сменят, което увеличи чувството на несигурност.
Да вземем например колебаещия се щат Пенсилвания и особено региона около Филаделфия – там след пандемията потребителските стоки поскъпнаха повече, отколкото в много други части на САЩ. Избирателите вероятно така и не са успели да се примирят с факта, че американската икономика като цяло е в добро състояние, но те самите – не.
Дали в това отношение Харис допусна грешки или пък не даде достатъчно ясни отговори на въпросите?
К. К. Ешбрук: Харис имаше класическия проблем на демократите – тя се опита да говори в прав текст с факти в ситуация, в която американците искаха почти само снимки, емоции и кратки текстове. Това, което тя написа на 93 страници в своята икономическа програма, беше в присъщия на Демократическата партия сложен класически стил. А избирателите очакваха прости послания. И когато питаха Харис какво е посланието ѝ и какво би направила по-различно от Джо Байдън, тя даваше твърде обстоятелствени обяснения. Очевидно за много избиратели те са били в повече – както се видя от резултатите.
От друга страна Тръмп успя със съвсем прости популистки послания да продължи да трупа актив: обяви, че ще направи Америка отново велика, че ще съживи нейната икономическа сила. А как ще го направи - изглежда се оказа второстепенно за избирателите. Харис постоянно искаше да доказва с факти и да обяснява – и явно просто е загубила определени гласоподаватели.
Какво ще се случи оттук нататък? Щом републиканците спечелиха мнозинство в Сената, а вероятно ще го имат и в Камарата на представителите? Какво ще означава това за управлението?
К. К. Ешбрук: Този успех ще насърчи провеждането на една крайно радикална програма, която се различава съществено от класическата републиканска политика. Това ще бъде фундаментален отказ консервативната политика на Роналд Рейгън, например.
От т.нар. „Проект 2025“, подготвен като план за евентуалното управление на Тръмп, знаем как ще се преструктурира всяко министерство. Целта е да се подкопае държавната администрация и Министерството на правосъдието да се постави под контрола на Белия дом. Важно е и кой ще стане председател на Сената, защото този човек ще позволи на Тръмп да прокара всичко, което поиска.
Той вече заплаши, че ще отхвърли бюджета, ако Конгресът иска да оказва силна подкрепа на Украйна. Освен това ще попречи на онези законови инициативи на Конгреса, които не му допадат. Такова нещо не се е случвало никога досега в американската история и в разбирането за разделението на властите. Но в лицето на Тръмп виждаме човек, който се опитва по всякакъв начин да наруши политическите норми и да обезцени политическите традиции на Америка. В Овалния кабинет сега ще влезе един напълно неуправляем човек, който ще действа хаотично и едва ли ще се вслушва в съветниците си. Навярно нито Сенатът, нито Камарата на представителите ще могат да го обуздаят.
Вие се опасявате, че той ще управлява, без да се съобразява с никого и нищо?
К. К. Ешбрук: Абсолютно. Това бе заявено многократно от самия него по време на предизборната кампания. Кевин Робъртс, шефът на фондацията „Херитидж“, която стои зад „План 2025“, на свой ред каза, че идва втората американска революция, която ще премине безкръвно само ако либералите допуснат това. Всеки, който е прочел манифеста, би могъл да намери тези точки в него.
Това са нещата, които неговите избиратели и поддръжници биха искали да видят – а Тръмп отдавна казва, че ще стане диктатор за един ден, че ще се правят нови сондажи за фосилни горива, че ще извади Америка от международните институции, че фактически ще сложи край на НАТО и ще защитава европейците от НАТО само ако те си плащат.
Тръмп ще се опита да инструментализира НАТО и Европа и да настройва европейците едни срещу други. Всичко това е записано в манифеста. Той се е подготвил за това, а сега получава и възможността да го реализира. Ако той действително управлява като отвързан, както за момента изглежда, че ще бъде възможно, ще се поставят основите на една диктатура на изпълнителната власт. А това ще сложи край на американската конституционна демокрация, която познаваме.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
