С ъветските медии в годините на Горбачов бяха пълни с теми, които преди това бяха забранени. Сред тях - и материали за тайни общества, езотерични учения, „лична енергия“ и тайни на историята. Тъкмо тези статии предизвикваха най-голям интерес у съветските служби за сигурност. Те винаги са били склонни да вярват, че всичко е „не толкова просто“ и че тайни пружини и лостове определят посоката на движение на политиката, икономиката и обществения живот, пише в свой коментар Deutsche Welle.
Обществото с ентусиазъм се потопи в езотерика и мистицизъм
72-годишният руски диктатор Путин и близкото му обкръжение принадлежат към поколението на съветските хора, чиято младост е преминала в края на 1960-те и 1970-те години. Това време сполучливо бе наречено „ерата на Брежневския застой“. След като края на ерата "Хрушчов" и след като си тръгна поколението, което помнеше революцията и гражданската война, съветските хора бързо загубиха вяра в комунизма и окончателно се потопиха в личния живот и преследването на така наречените дефицити - от месото, което винаги липсваше в магазините, до американските дънки и компактдисковете на западни рок групи.
Хората обаче не могат да живеят само с материалните си интереси. Някои се опитаха да се обърнат към религията, почти унищожена от комунистите, и особено към православието като „традиционна руска вяра“. Но основната част от обществото се потопи с ентусиазъм в различни видове езическа езотерика (хороскопи, гадания, „учението“ на Порфирий Иванов) и мистицизъм.
Експлозията на интереса към НЛО, Бермудския триъгълник и „снежния човек“ беше толкова голяма, че съветските медии трябваше да се адаптират към нея. Научно-популярни списания като „Наука и живот“ и известното телевизионно предаване „Очевидно и невероятно“ се занимаваха така подробно с „развенчаване на митовете“ за извънземните или мистичните свойства на хипнозата, че понякога човек оставаше с ясното впечатление, че това не е развенчаване, а повод да се научи за тях. Тези теми бяха постоянен елемент от ежедневния разговор, поне в големите градове.
КГБ - мистицизъм и професионална подозрителност
Служителите на КГБ под ръководството на Андропов не можеха да не бъдат засегнати от тази мода. Нещо повече - тя се наслагваше върху професионалната подозрителност и клановост, традиционни за всяка специална служба, които бяха хипертрофирали в КГБ (както и в тайните полиции на диктатурите). Юрий Андропов, когото поколението на Путин сред офицерите в КГБ буквално боготвори, превърна КГБ в инструмент за издигането си до върха на партийно-държавната пирамида.
Именно Андропов възпитаваше у служителите си чувство за изключителност, съзнание, че те са единствените пазители и защитници на вечните национални интереси и ценности. И че са обкръжени само от предатели и врагове - дисиденти, подкрепяни от ЦРУ, МИ6 и, разбира се, от „всемогъщия“ Мосад.
Антисемитизмът на Андропов беше от особен вид: той явно вярваше, че „евреите управляват света“ и че трябва много да се внимава с тях. А Мосад винаги е бил смятан в средите на КГБ за всемогъщ и способен на всичко.
В търсене на вечен живот?
Възгледите на Путин по всяка вероятност са продукт именно на тази среда и епоха. Спомням си колко много православни вярващи се зарадваха, когато той започна не само да се появява редовно на църковни служби (това правеше и Борис Елцин), но и да се кръсти пред телевизионните камери (нещо, което Елцин се опитваше да избягва). „Най-после Русия има православен владетел!“ - това послание се тиражираше и продължава да се тиражира от кремълските медии, а в началото на века то беше активно пропагандирано в средите на потомците на бялата емиграция на Запад. Разбира се, не може да се надникне в душата на човека, но безкрайните вариации на Путиновата история за кръста, оцелял при пожара във вилата му, показват по-скоро неразбиране на основите на вярата и възхищение от кръста като вид езически „амулет“, а не като символ на жертвата и изкуплението, пише Константин Егерт в своя коментар.
Дългогодишният съратник на Путин Сергей Шойгу, който също се позиционира като православен християнин, проявява силен интерес към шаманизма, традиционен в родната му Тива в Южен Сибир, и сигурно е запалил по него и своя началник. Необяснимо яростното преследване на антипутинския шаман от Якутия Александър Габишев също подсказва, че Путин уважава - и се страхува - от шаманите.
Ръководителят на кремълската администрация Антон Вайно очевидно някога е вярвал във възможността за създаване на специален апарат, който да контролира обществото. Отдавна се говори и за това, че Путин и неговите приятели активно се интересуват от проблема за удължаването на живота.
В какво вярва Путин
Всички тези факти, слухове и намеци ме карат да мисля, че Путин най-вероятно вярва в различни видове „тайни знания“, в способността да се вижда бъдещето, а и в предопределеността. Това според мен е както поколенческа черта, така и обратната страна на неговия и на обкръжението му безграничен цинизъм. Мисля, че те търсят отговор на въпроса: защо разполагат с неограничена власт и имущество, но не са щастливи? Защо са толкова могъщи, а някакъв малък брой украинци, които „всъщност са руснаци“, успяват да им се противопоставят? Значи не са все пак толкова прости нещата, а отговора може би знаят само шаманите, йогите или космосът.
Изглежда, че Русия се управлява от нещастни и доста мрачни хора – в това се крие още една от многото ѝ трагедии, завършва своя анализ Константин Егерт.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ и Vesti.bg като цяло.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
