Р обството е живо и процъфтява, увито в блестящи шоколадови блокчета, които обещават да бъдат "справедлива търговия", "без детски труд" и "устойчиви". Това посочва Хайди Кингстън за Politico.
Кингстън е журналист и автор на теми, свързани с човешките права, конфликти и политика. Последната ѝ книга е "Геноцид: Лични истории, големи въпроси".
В Западна Африка, която произвежда повече от 60 процента от световното какао, над 1,5 милиона деца все още работят при опасни условия. Деца, някои едва на пет години, използват мачете, за да отварят шушулки с ръце, носят товари, по-тежки от собственото им тегло, и пръскат токсични пестициди без защита.
Много лоша новина за любителите на шоколада
Междувременно, от приблизително 2 милиона тона какао, които Кот д’Ивоар произвежда годишно, между 20 и 30 процента се отглеждат незаконно в защитени гори. Сателитни данни от Global Forest Watch показват увеличение на обезлесяването в ключови райони за какао, тъй като фермерите, отчаяни за доходи, навлизат по-дълбоко в горските резервати.
Горчивата истина е, че въпреки десетилетия на обещания, сертификационни схеми и опаковки, пълни с добродетели, за спасени гори, овластени фермери и спокойни съвести, повечето шоколадови компании не са успели да премахнат експлоатацията от своите вериги за доставки.
Днес много фермери на какао в Кот д’Ивоар и Гана все още печелят по-малко от долар на ден, далеч под линията на бедността. Според доклад на Международната какаова инициатива от 2024 г., средният фермер получава само 40 процента от издръжката на живот.
OPINION: Until the industry pays a fair price and governments enforce real accountability, every bar of chocolate remains an unpaid moral debt.https://t.co/KkARY3sxoW
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) December 2, 2025
С други думи, докато световният пазар на шоколад наближава 150 милиарда долара през 2025 г., средният фермер получава по-малко от 6 процента от стойността на едно блокче шоколад, докато през 70-те години на миналия век е получавал над 50 процента.
След това идва въпросът с детския труд, който е практически вплетен в основите на тази икономика, където ни се е продавала илюзията за напредък. От Протокола Харкин-Енгел от 2001 г., доброволно споразумение за прекратяване на детския труд от световните шоколадови гиганти, до днешните бляскави доклади за околна среда, социална отговорност и корпоративно управление (ESG), всяка инициатива е обещавала прогрес, но е доставяла забавяне.
През 2007 г. индустрията тихомълком преопредели "публичната сертификация", като я смени от ангажимент за етикетиране за потребителите към мъгляво обещание за събиране на статистики за условията на труд. Пропуснат беше първоначалният краен срок от 2010 г. за премахване на детския труд, както и новата цел за намаляване с 70 процента до 2020 г. През същата година изследване на Националния център за обществено мнение на Чикагския университет установи, че опасният детски труд в производството на какао се е увеличил от 2008 до 2019 г.
Кот д'Ивоар иска дял и от пазара на шоколад
"Отразявахме история за кораб, превозващ трафикирани деца", припомни си журналистът Хъмфри Хоксли, който първи разкри проблема в документалния филм на BBC Slavery: A Global Investigation. "Шоколадовите компании отказаха коментар и говореха като една индустрия. Това беше тяхното правило. Дори сега никоя от тях не е свободна от робство", добави той.
Към момента много от над 1,5 милиона деца от Западна Африка, работещи в производството на какао, са трафикирани от съседните страни Буркина Фасо и Мали. Трафикантите ги привличат с фалшиви обещания или директно отвличане, като предлагат на деца едва на 10 години велосипеди или малки суми, за да пътуват до Кот д’Ивоар. Там те се продават на фермери за едва $34 на човек.
След като попаднат на тези ферми, децата са в капан. Те работят до 14 часа на ден, спят в бараки без чиста вода или тоалетни, и повечето никога не стъпват в класна стая.
И накрая, идва въпросът за обезлесяването: Откакто Кот д’Ивоар е независим, повече от 90 процента от горите му са изчезнали заради какаовото производство. През 2024 г. обезлесяването се ускори, въпреки корпоративните ангажименти да бъде спряно до 2025 г., тъй като намаляващата плодородност на почвата и застоят в цените тласкат фермерите по-дълбоко в гората за засаждане на нови какаови дървета.
Сертификационни етикети като "Rainforest Alliance" и "Fairtrade" би трябвало да предотвратяват това. Но както описва кореспондентът на Reuters за Западна и Централна Африка, Анже Абуа, тези етикети са "най-голямата измама на века!"
Във всичко това съучастници са финансовите институции и инвеститорите, които печелят. Например, норвежкият суверенен фонд е най-големият инвеститор в света, а Norges Bank Investment Management (NBIM) е акционер в 9 000 компании.
"Най-богатите семейства в какаовия бизнес са милиардери благодарение на експлоатацията на най-бедните деца на Земята", каза журналистът и активист за човешки права Фернандо Моралес-де ла Круз, основател на Cacao for Change. "А страни като Норвегия, които претендират за етичност, печелят от робство и детски труд."
Проблемът е, че малко се пита кой събира какаото. И въпреки че Директивата на ЕС за корпоративна устойчивост и дълг на внимание, приета миналата година, изисква големите компании да адресират нарушения на човешките права и околната среда в своите вериги за доставки, критиците посочват слабости, пропуски и забавено прилагане, които ще омаловажат ефекта ѝ
Всичко това обаче все още може да бъде поправено. В момента тон какао се продава на световния пазар за около $5 000, но Моралес-де ла Круз оценява, че справедливата цена за фермерите трябва да бъде около $7 500 на тон. Той призовава за задължителни международни търговски стандарти, които да осигуряват жизнени доходи и прозрачни цени, моделирани по механизмите за съответствие на Световната търговска организация. "Човешките права трябва да бъдат толкова задължителни в търговията, колкото и митата", настоява той.
Решението не е да купуваме повече "етични" блокчета, а да изискваме отчетност и да подкрепяме закони, които правят експлоатацията непривлекателна. "Не можем да пазаруваме пътя към справедливостта", казва той.
Докато дърветата в горите на Кот д’Ивоар падат, печалбите в Европа и Северна Америка продължават да растат. Две десетилетия след като индустрията обеща да прекрати детския труд, веригата за доставка на какао остава една от най-експлоатиращите и най-малко отчетни в света.
Кои са предизвикателствата пред производителите на какао?
Освен това, гласуването на Европейския парламент миналия месец по пакета за опростяване на Омнибус разкри корпоративния контрол и моралната слепота, които все още съществуват в политиката на ЕС, зад разговорите за "намаляване на бюрокрацията". "Въпреки това медиите в Европа и финансираните от ЕС НПО мълчат, говорейки за конкурентоспособност и зелени преходи, докато пренебрегват децата, които събират какаото, кафето и памука", каза Моралес-де ла Круз.
"Европа не може да претендира, че защитава човешките права, докато печели от експлоатация."
Докато индустрията не плаща справедлива цена и правителствата не наложат реална отчетност, всяко блокче шоколад остава неизплатен морален дълг.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Vesti.bg като цяло.
Вижте в нашата галерия: Защо е добре да хапваме шоколад
