У крайна е принудена да се сблъска с бруталната реалност на Тръмп, която се надяваше никога да не се случи, пише в свой анализ Ник Патън Уолс за CNN.
(Във видеото: САЩ осъмнаха с нов президент – какви са настроенията отвъд Океана)
Възможната победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ бе детайлно анализирана предварително. Но в крайна сметка повечето хора в Украйна се надяваха, че това няма да се случи.
Украйна и нейните съюзници от НАТО трябваше в продължение на месеци да се занимават с идеята за победа на Тръмп, като жонглираха с представите за един силен президент на САЩ, който може да бъде още по-твърд съюзник, за човек, който ще сключи сделки и ще постигне благоприятен мир, или за свеж поглед, който може да види нов край на уморителната война.
Това беше само успокояваща фикция: Пътят пред Киев е изключително труден. Не бива да има трайна загадка какво означава президентството на Тръмп за Украйна. Доналд Тръмп заяви, че ще сложи край на войната „за 24 часа“, но не и как. Той също така каза, че „Зеленски никога не е трябвало да позволява тази война да започне“, и го нарече „един от най-големите търговци, които някога съм виждал“, който получава 100 млрд. долара при всяко посещение в Конгреса.
От тази сутрин фактът, че тези изказвания са безумни преувеличения, престана да има реално значение. Те се превърнаха в изкривената леща, през която новоизбраният президент на Съединените щати ще възприеме най-големия конфликт в Европа от времето на нацистите насам. Тръмп може да назначи кабинет, който леко да коригира темпото или тона на инстинктите му, но в крайна сметка той иска да се оттегли. Няма значение, че в стратегически план войната в Украйна досега е предоставила на Пентагона сравнително евтино средство за деградиране на втория му най-голям противник без цената на американския живот. Тя е анатема за две от неприятните неща на Тръмп през първия му мандат: скъпоструващата военна ангажираност на САЩ в чужбина и разстройването на руския президент Владимир Путин.
Първоначалната реакция на Кремъл - че отношенията между САЩ и Русия не могат да станат по-лоши от сегашните при президента Джо Байдън - със сигурност не е радостна. Според повечето анализи предстоящата година за Русия е била внимателно разиграна. Москва позиционира сили по върховете на хълмовете около украинските военни центрове в Донбас - край Покровск, Курахово, Часив Яр - за да може тази зима да изтласка наказателно Киев от Донецката област.
Успехът в Донецк би могъл да остави пътя към големи градове като Днепър и Запорожие широко отворен, което ще направи украинската столица внезапно много уязвима и вероятно ще наклони везните на войната. Въпреки това часовникът тиктака в усилията на Русия. Западни официални лица предполагат, че броят на жертвите - може би 1200 убити или ранени на ден - е неустойчив без нова голяма, непопулярна руска мобилизация и че през следващата година Москва може да изпита истинска криза в производството на бронирани машини и боеприпаси.
Путин разиграваше тези скорошни карти с надеждата, че Тръмп ще спечели с убеждението, че той ще остане човек на инстинкта - изолационист и недоверчив към дългосрочните съюзи на Америка, пише CNN.
Тръмп е непостоянен и непредсказуем, особено по сложни и отнемащи време въпроси като външните конфликти. Той предпочита бързото решение - да остави Афганистан на талибаните, да се срещне в Сингапур със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун или да нанесе удар с дрон по командира на иранската Революционна гвардия Касем Солеймани. Може би никога няма да научим дали той наистина е проучил посоката, която налага на Украйна, или просто никога повече не иска да говори за войната, нито да харчи пари за нея.
Каквато и да е скоростта или детайлите на подхода на Тръмп, щетите все пак ще бъдат осезаеми през следващите седмици. Спомням си за огромния удар върху морала на украинските войски през декември миналата година, когато Конгресът спря американската военна помощ за около шест месеца. Фронтовите войници ми казаха, че ще трябва да напуснат позициите си без тази помощ, дори и да знаят, че администрацията на Байдън все още иска - по принцип - да ги подкрепи. Сега те трябва да се справят с обърнатите маси: възможността някаква помощ все още да капе от Пентагона и европейските съюзници от НАТО, но вместо това администрацията на Тръмп да е заела враждебна позиция по отношение на гръбнака на Киев, пише анализаторът на CNN.
Освен това Тръмп влиза в Белия дом в може би най-опасния момент за Киев от началото на войната. Няколко анализа на фронтовата линия показват, че през октомври Украйна е загубила позиции с почти безпрецедентни темпове; губи малки селища, които сами по себе си са незначителни, но в съвкупност представляват стратегически неуспех, който прави източната част на страната остро уязвима.
Подходът на НАТО отдавна има политически недостатък; администрацията на Байдън не искаше да въоръжи Украйна достатъчно силно, за да може Русия да бъде победена във военно отношение, тъй като се опасяваше от по-широка ескалация. Но Байдън също така не можеше да допусне Русия да надделее. Вместо това алиансът накара Украйна да издържи, надявайки се, че в крайна сметка Путин ще рухне. Това беше обърканото противоречие в основата на подкрепата за Киев, но все пак беше по-добре, отколкото да се иска Украйна да се предаде.
Без воля за борба - убеждението, че битката може да бъде спечелена - е почти невъзможно да се иска от украинците да седят под обстрел в окоп или да подкарват бронята си под смъртоносния огън на вражеските позиции. Никой не иска да бъде последният войник, загинал във войната; никой не иска да загуби живота си, сражавайки се, за да защити семейството си, което вероятно така или иначе ще живее под руска окупация.
Победата на Тръмп може да усложни и самата позиция на Зеленски. В продължение на години Зеленски - ако перифразираме Тръмп - е бил преди всичко изключителен продавач на каузата на Украйна. Сега той е обременен с огромен багаж от първия мандат на Тръмп, когато беше забъркан в исканията на Тръмп да разследва семейство Байдън. Може ли Зеленски все още да бъде този търговец? По-вероятно ли е свежото лице на Банкова да получи военна помощ или да сключи жизнеспособно мирно споразумение?
Тези, които са уморени от войната в Украйна - независимо дали са съюзници на Киев или войници на фронта - все още не трябва да приемат идеята за сделка, подкрепена от Тръмп. Москва е доказала, в Сирия през 2013 г. и Украйна през 2015 г., че води преговори, за да спечели време за подготовка или изпълнение на военните си цели. Путин ще приеме каквито и да е териториални придобивки, които може да конкретизира - той вече има придобивки на масата за преговори. Но след това той ще се прегрупира и няма да спре. Той продаде войната на вътрешния пазар като Русия, изправена пред масираните редици на целия алианс на НАТО. Прегрятата руска икономика, астрономическите жертви и преоборудването на руската индустриална база, всичко това в услуга на тази предполагаема борба, не може просто да бъде отменено. Путин все повече се нуждае от войната, за да запази властта си, пише в своя анализ Ник Патън Уолс за CNN.
Това личи от максималистичното му поведение спрямо съседите на Русия през последния месец. Неотдавнашните безредици в Грузия и Молдова, където проруските сили се противопоставиха на проевропейските движения с ограничен успех, могат да доведат до още по-голяма намеса от страна на Русия през следващите месеци. Малко вероятно е Путин внезапно да се откаже от стремежа си към по-голямо регионално влияние. Спомнете си първоначалната му мотивация: Тази война започна, защото той искаше да окупира Украйна и да я държи извън НАТО и Европейския съюз. Кръвта на Русия, изразходвана в продължение на почти три години, вероятно изисква по-голяма победа от това просто да запази териториалните придобивки, които вече има.
Междувременно един жизненоважен урок от войната ще бъде подложен на сериозна атака. През последните две години най-яростните опоненти на Путин прокарваха ключовата идея, че вече не е необходимо да се страхуваме от Русия; че Кремъл раздухва страха от огромната си мечка като психологическо оръжие, за да компенсира военната си несъстоятелност. Неочакваната съпротива на Украйна показа, че страхът е бил неуместен и че Москва се е борила да победи съсед, когото някога е презирала като неспособен да се бие.
Сега Белият дом на Тръмп може да поиска от света бързо да преглътне едно на пръв поглед подобно твърдение, което е ужасяващо различно: че Западът не трябва да се страхува от Русия, тъй като тя всъщност не иска да навреди много. Това би било най-голямата победа на Путин и най-сериозната слабост на Запада.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
