Р уският петролен гигант „Лукойл“ се съгласи в четвъртък да продаде чуждестранните си активи на американска инвестиционна фирма – основен индикатор, че санкциите на президента Доналд Тръмп срещу Москва постигат целта си.
(Във видеото: Ще се отрази ли евентуална продажба на „Лукойл” на Carlyle върху цените на горивата у нас)
Предложената продажба – оценявана по някои изчисления на около 22 милиарда долара – идва в момент, когато „Лукойл“ е изправен пред блокиращи санкции от страна на САЩ и условия за изтегляне на инвестициите, и може да нанесе изключително тежък икономически удар върху Кремъл.
Каква ще е съдбата на "Лукойл"?
„Лукойл“, най-голямото недържавно предприятие в страната по отношение на приходите, се открояваше сред руските енергийни гиганти със своя международен обхват. За разлика от държавно контролираните компании като „Роснефт“, „Лукойл“ инвестираше в чужбина, развивайки рафинерии в Европа, активи за добив в Близкия изток и бензиностанции на няколко континента: компанията притежава около 200 такива станции в САЩ, разпръснати в Ню Джърси, Ню Йорк и Пенсилвания. В продължение на десетилетия това даваше на Москва влияние в чужбина и до известна степен защитаваше „Лукойл“ от вътрешни сътресения.
Това започна да се разпада, когато САЩ и техните западни съюзници започнаха да налагат санкции на Русия след инвазията ѝ в Украйна през февруари 2022 г. През октомври 2025 г. администрацията на Тръмп наложи целенасочени санкции върху „Роснефт“ и „Лукойл“. Ходът проработи. Ето защо – и колко пагубно е това за Москва:
Как санкциите на Тръмп удариха целта си
САЩ обявиха санкции през октомври срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ в опит да засилят финансовия натиск заради войната на Русия в Украйна. Великобритания последва със собствени ограничения, насочени както към компаниите, така и към десетки танкери от така наречения „сенчест флот“, обвинени в подпомагане на Русия да заобикаля съществуващите лимити за износ на петрол.
"Лукойл" изпада в криза, след като САЩ блокираха сделка с "марионетката на Кремъл"
Като първото мащабно действие по отношение на санкциите срещу Русия през втория мандат на Тръмп, те „блокираха“ цялото имущество и интереси на „Лукойл“, които се намират в САЩ или са контролирани от американци – което по същество означава, че те са замразени и не могат да бъдат използвани или прехвърляни. Санкциите бяха приложени не само към компанията майка, но и към много от нейните дъщерни и свързани дружества, разширявайки въздействието им.
Министърът на финансите Скот Бесент описа „Лукойл“ през октомври като част от „военната машина на Кремъл“.
Рязък обрат за "Лукойл", Кремъл излезе с позиция
Той добави: „Сега е моментът да се спре убийството и за незабавно прекратяване на огъня“.
Запитан за санкциите, Тръмп, който беше критикуван за променливата си позиция по отношение на Русия и Путин, каза: „Просто почувствах, че е време. Чакахме дълго. Мислех, че ще го направим много преди Близкия изток“. Обяснявайки хода, Министерството на финансите посочи в изявление: Действията „засилват натиска върху енергийния сектор на Русия и влошават способността на Кремъл да набира приходи за своята военна машина и да подкрепя отслабената си икономика“.
„Лукойл“ ще продаде чуждестранните си активи на американската компания Carlyle
Съюзникът на Путин Дмитрий Медведев реагира незабавно на санкциите, пишейки в X през октомври: „Взетите решения са акт на война срещу Русия. И сега Тръмп е в пълна солидарност с лудата Европа“.
Какво означава това за Русия – сега и след войната Продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“ е значителен удар върху данъчните приходи на Русия в момент, когато Кремъл най-малко може да си го позволи. За разлика от държавно контролираните енергийни гиганти, задграничните операции на „Лукойл“ генерираха стабилни печалби, които се връщаха в Русия чрез дивиденти и корпоративни данъци. Принудителното извеждане на тези активи от руска собственост рязко намалява обема на приходите, до които Москва има достъп извън границите си.
Американски гигант иска да купи активите на "Лукойл"
Миналата седмица Ройтерс съобщи, че приходите във федералния бюджет на Русия от данъци върху нефта и газа се предвижда да спаднат с 46 процента този месец в сравнение с януари миналата година. Очаква се приходите да спаднат до около 420 милиарда рубли (5,41 милиарда долара) този месец, което би било най-ниската възвръщаемост от август 2020 г., в разгара на пандемията от COVID.
Федералният бюджет на Русия остава силно зависим от приходите от нефт и газ – приблизително една трета от общите постъпления през последните години – и тази зависимост стана по-остра с нарастването на военните разходи. Въпреки това се прогнозира федералният бюджет да получи общо само 8,957 трилиона рубли от продажби на нефт и газ тази година, съобщава Ройтерс. Общите бюджетни приходи за годината се предвижда да бъдат 40,283 трилиона рубли.
Във военно време Русия компенсира с високи разходи за отбрана, данъци и мащабни заеми. Когато обаче войната в крайна сметка приключи, страната ще бъде изправена пред огромни разходи за възстановяване и натиск за подобряване на жизнения стандарт. Санкциите не просто затягат примката по време на войната. Те изпращат пагубен сигнал за устойчивостта на руската корпоративна мощ в чужбина и стесняват фискалните възможности на Русия след войната.
Какъв е статусът на мирните преговори между Русия и Украйна?
Дипломатическият тласък от страна на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна е генерирал инерция, казват американски и европейски служители, но все още не е довел до пробив по централния въпрос, разделящ страните: бъдещето на окупираната от Русия украинска територия и други териториални претенции, предявени от Москва.
Анализатори казват, че Путин вижда малко стимули за компромис, дори когато силите му са подложени на нарастващо напрежение по фронтовата линия от около 600 мили. Според тяхната оценка Кремъл вярва, че времето е на негова страна – залагайки на това, че западното политическо единство ще се разклати, военната помощ за Киев ще намалее и способността на Украйна да поддържа съпротива ще ерозира под продължителен натиск. За да поддържа инерцията на бойното поле, Русия засили усилията си за попълване на редиците си, предлагайки парични стимули, набирайки кадри от затворите и привличайки чужди граждани за подсилване на силите си.
Какво следва
Украинският президент Володимир Зеленски заяви късно в понеделник, че следващият кръг от разговори с участието на Съединените щати и Русия е предварително насрочен за 1 февруари, но че „би било добре, ако тази среща може да бъде ускорена“. Той също така поднови призивите за по-строги санкции срещу Москва, твърдейки, че е необходим допълнителен икономически натиск, за да се принуди Кремъл към смислени отстъпки. Продажбата на „Лукойл“ е категоричен индикатор, че той е прав.
