Ч есто се казва, че вторият най-добър отговор на всеки въпрос в сравнение с "да“ е бързото "не“, а най-лошият отговор е бавното "не“. Тъй като военният конфликт в Украйна навлиза във втората си година и победата на бойното поле или договаряне на мир изглеждат по-неуловими от всякога, виждаме, че когато става въпрос за исканията на Украйна за международна подкрепа - особено военна помощ - има отговор, който, както се оказа, е по-лош от бавното "не“. Това е бавното "да“, пише американското списание Time в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.
Докато президентът Зеленски се обръщаше към САЩ и НАТО с петиции за продължаване на подкрепата, като направи високопоставени посещения в няколко столици през декември, и докато Конгресът е във вътрешни борби за поредния пакет от помощ за Украйна, Америка и Алиансът все още изпращат много от съвременните оръжейни системи, които украинските служители изискват от 2022 г. Въпреки липсата на производствен капацитет на Запада, това включва първо поколение основни бойни танкове M1A1 Abrams, прецизна артилерия с голям обсег HIMARS и, в бъдеще, изтребители F-16. С първите оръжейни системи, които пристигат на бойното поле през последните няколко месеца, макар и в по-малки количества, отколкото биха искали украинците, ситуацията се промени радикално, откакто бяха поискани за първи път. Големи участъци от територия между Русия и Украйна не са сменяли собственика си повече от година. Вече не зашеметени от действията на Украйна, войските на Путин се окопаха, изграждайки обширни отбранителни укрепления и окопи. Маневрената война приключи. Възможностите на Украйна намаляват.
Since the war began, the Biden Administration has been too slow to support Ukraine, writes Elliot Ackermanhttps://t.co/xmPWYpYq6E
— TIME (@TIME) December 18, 2023
В навечерието на военния конфликт и в първите му дни аргументът срещу изпращането на военна помощ на Украйна беше, че нейната слаба армия няма шанс срещу руснаците. Тези аргументи срещу предоставянето на оръжейни системи на НАТО обаче се промениха. След това Съединените щати отказаха да предоставят на Киев повечето от оръжията, които произвеждат сега, опасявайки се, че това може да доведе до ескалация на военните действия и може да накара Русия да атакува член на НАТО или да започне ядрена война.
Путин умело подклаждаше страховете от ескалация сред съюзниците на Украйна, въпреки че много анализатори смятаха, че те са преувеличени. В тези критични ранни месеци, когато руската армия беше под напрежение, администрацията на Байдън заяви, че е загрижена, че ако Путин види грешен модел танк, ракета или самолет в Украйна, той може да отговори с ядрено оръжие. Тези опасения накараха администрацията на Байдън и европейските съюзници да загубят ценно време, което позволи на Русия да се прегрупира.
Зеленски: Благодаря на Бога, че се появи умна Румъния
През октомври 2022 г., след като Украйна започна контранастъпление срещу Харков, президентът Байдън не рекламира успеха. Вместо това той предупреди американците за потенциален "ядрен Армагедон“, след като Путин намекна, че загубата на територия от страна на руснаците може да има сериозни последици за Украйна и Запада. Що се отнася до военната помощ за Украйна, Путин използва ядреното си възпиране, за да регулира потока от конвенционални оръжия към Киев. И това му даде ключово предимство в определянето на темпото на някои етапи от конфликта. Той избра кога да увеличи или намали своите заплахи, а САЩ отговориха с увеличаване или намаляване на доставките. Това доведе до един вид "фалшива война“, в която САЩ и НАТО приветстват победите на Украйна и постепенно я снабдяват с оръжия от висок клас, но ги доставят бавно и в достатъчно малки количества, за да позволят на страната да се бие, без да й позволяват да спечели .
Това е тази бавна стратегия на Америка и НАТО, която всъщност заключва в себе си отговора "да“.
Зеленски: Киев все повече разчита на дронове в защитата си срещу Русия
Във война всяка страна преследва своите национални интереси. Въпреки че интересите на САЩ и Украйна се припокриват, те не са едно и също. Украйна води война за национално оцеляване, екзистенциална война. Що се отнася до Русия, през цялата й история неуспешните войни са предшествали рухването на режима. Независимо дали става въпрос за Първата световна война и рухването на царския режим или войната в Афганистан и рухването на Съветския съюз, руските автокрации рядко оцеляват след загубена война. И така, подобно на Украйна, Путин също води екзистенциална война.
Това доведе до парадокс в политиката на САЩ. Вярваме, че оцеляването на Украйна е ключът към стабилността на Европа. Но също така признаваме, че ако Путин вярва, че губи, той ще стане нестабилен. Страхуваме се от заплахите, които това ще създаде за стабилността на Европа и дори на целия свят. Що се отнася до националните интереси на САЩ, пълната победа в тази война от всяка страна е твърде опасна за нас. Затова вместо това създадохме политики, които изглежда правят невъзможно всяка страна да загуби. От нашето бавно "да“ кърви и Украйна, и Русия.
Кремъл: Няма основа за водене на мирни преговори с Украйна
Тъй като Москва продължава да укрепва позицията си на фронтовата линия и Киев най-накрая получава по-модерни оръжейни системи от НАТО и се стреми към членство в ЕС, конфликтът може да изглежда навлиза в замразен етап, в който нито една от страните не може да спечели. Този резултат не изключва преговори за прекратяване на огъня, подобни на тези, които се проведоха по време на Корейската война, конфликт, който технически все още продължава. Този резултат обаче изключва "победата“, за която украинците говорят след началото на войната на Путин, според която териториите, окупирани от Русия през 2022 г. и дори евентуално през 2014 г., ще бъдат върнати на Украйна.
Ако администрацията на Байдън и неговите съюзници от НАТО бяха решително въоръжили и подкрепили Украйна в първите дни на конфликта, възможно е руската война да се беше провалила. Но може би никога няма да има такава решителна подкрепа за Киев от Запада. Нашите национални интереси не съвпадат достатъчно с интересите на Украйна. Стратегия, толкова проста и ясна като известния императив на президента Рейгън от Студената война, "Ние печелим, те губят," не е осъществима в днешния многополюсен свят. САЩ отдавна се държат така, сякаш се нуждаят от стабилна Русия толкова, колкото и от свободна Украйна.
През новата година войната ще продължи. Украйна ще получи нови оръжия, но прогресът на бойното поле ще продължи да се измерва с малки стъпки. Съюзниците на Киев ще продължат бавно да дават своето "да“ в отговор на изпълнените с кръв молби, които украинците изпращат към нас.
