Тези пожари могат да изгорят света

А рктика се трансформира пред очите ни - ледената шапка се топи, линията на дърветата се измества на север, гладуващите полярни мечки влизат в градовете. Регионът се затопля два пъти по-бързо от останалата част на планетата до голяма степен поради промените в албедото – изгубените лед и сняг, отразяващи слънчевата светлина, биват заменени от поглъщащи топлината вода и почва. Това води до опасен цикъл на положителна обратна връзка, при който затоплянето се ускорява.

Тази година обаче Арктика не само се топи, тя гори. Пожарите в Сибир продължават вече три месеца. Те покриха със сажди и пепел регион с големината на Европейския съюз. Повече от 4 милиона хектара от сибирската тайга бяха погълнати от пламъците. Пожарите обаче не засягат само Русия. Огън бушува и в бореалните гори на Гренландия, Аляска и Канада.

„Не се учудвам, прогнозираме всичко това от десетилетия”, коментира пред Би Би Си (BBC) Филип Игуера, еколог от университета в Монтана, САЩ, който изучава пожарите в Арктика вече повече от 20 години.

Неговият екип прогнозира през 2016 г. на базата на сложно компютърно моделиране, че пожарите в бореалните гори и арктическата тундра ще се увеличат четирикратно до края на века.

Ключов момент в този модел е средната юлска температура от 13,4 градуса по Целзий. За последните 30 години температурите над голяма част от тундрата в Аляска се доближават до това ниво, което прави региона особено уязвим към затоплящия се климат.

Пожарите по принцип са естествен компонент на всички екосистеми, включително в Далечния север - те насърчават биоразнообразието и улесняват преноса на хранителни вещества. Тазгодишните пожари обаче са с много по-големи мащаби от обичайните.

По-високите температури на въздуха и разтапянето на леда изсушават почвите и правят растителността по-податлива на огъня. Освен това затоплящият се климат увеличава броя на гръмотевичните бури и възможността за запалване на пожари от мълнии.

Огънят засяга цели екосистеми. Въздухът е замърсен, засушаванията стават ендемични. Настъпват нови за региона растителни видове. Например популациите на карибу са намалели наполовина, защото елените все по-трудно намират лишеите, с които се хранят.

Пожарите в Арктика имат огромно значение и за глобалния климат. Бореалните гори и арктическата тундра покриват 33% от световната суша и задържат приблизително 50% от почвения въглерод в света. Под замръзналата повърхност на тундрата има милиарди тонове метан. Количеството от този много по-силен от въглеродния двуокис парников газ, изпускано в атмосферата, постоянно расте. През последното десетилетие освобождаваният всяка година от тундрата метан се е увеличил четирикратно.

Така затоплянето и пожарите в Далечния север могат да доведат до толкова бързо и голямо нарастване на обема на парниковите газове в атмосферата, че да направят безпредметни всякакви координирани усилия за ограничаване на емисиите от човешката дейност.

„Северът е огромен, глобален хладилник за въглерод, който е изтеглен от атмосферата“, обяснява биологът Мерит Турецки от университета „Гелф” в Онтарио, Канада. Със затоплянето земята буквално се превръща в каша, от която излиза метан. От години има доклади за това явление, което разрушава къщи и пътища.

А при пожарите в торфените зони изгаря самата земя. Те обикновено представляват безпламно тлеещо горене в дълбочина, което се разпространява бавно, но пък е почти невъзможно да бъде изгасено.

Турецки посочва, че тлеещите пожари всъщност са далеч по-голяма заплаха за глобалния климат. Те горят много по-дълго и така пренасят топлината по-дълбоко в почвата, разтапяйки вечния лед, в който е замръзнал метанът.

„Това е глобален проблем - пожарите в един регион засягат качеството на въздуха в други части на света”, подчертава Марк Парингтън, старши учен от службата за наблюдение на атмосферата в Европейската информационна система за горски пожари.

Парингтън посочва и друг проблем – саждите. Те са черни и поглъщат повече слънчева светлина, засилвайки процеса на топене на снега и леда.

Учените признават, че нямат решение за тези проблеми. Ако не се вземат спешни мерки за спиране на глобалното затопляне, северните пожари и размразяването на вечно замръзналите почви ще променят климата на Земята, обезсмисляйки всички действия за ограничаване на парниковия ефект.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram