О т всички животни, съществуването на които е застрашено от климатичните промени, едни са се превърнали в истински символ на катастрофалните последици от тези процеси. Става въпрос за белите мечки – най-големите сухоземни хищници в света.
Те обитават северните крайбрежия и острови на Европа, Азия и Северна Америка. Учените смятат, че преди около 500 000 години, когато настъпил период на затопляне на климата, популацията на сибирски кафяви мечки достигнала Арктика.
Polar bears forced to eat seabird eggs as Arctic hunting ground shrinks https://t.co/LLXekwD74u
— The Independent (@Independent) April 7, 2021
Когато обаче температурите отново започнали да падат, животните се оказали в капан и били принудени да се приспособят към тежките условия за живот в този район. Именно така се появили първите бели мечки.
Какъв е истинският цвят на белите мечки?
На пръв поглед цветът на белите мечки представлява отличен камуфлаж, който им позволява да се слеят по перфектен начин с околната среда. Любопитна подробност е, че всъщност козината на тези животни не е бяла, а прозрачна. Дългите косми, които покриват телата им, пречупват светлината по такъв начин, че те изглеждат бели. В интерес на истината, белите мечки могат също така да изглеждат жълтеникави и дори кафяви или сиви, в зависимост от сезона и светлината.
През 70-те години на миналия век били регистрирани случаи, при които бели мечки в някои зоологически градини започнали да… позеленяват. Извършените изследвания разкрили каква е причината – микроскопични водорасли, попаднали в козината им от басейните в техните клетки.
We’ve long known that sea ice is an important platform for polar bears to hunt and raise young, but it turns out that the ice itself also carries a valuable energy source #PolarBearDay https://t.co/hn6RfIwELt
— National Geographic (@NatGeo) February 27, 2021
Тук трябва да споменем и още един интересен факт – кожата на белите мечки всъщност е черна, което им позволява да абсорбират по-ефикасно слънчевата топлина и да се затоплят по-бързо.
Отлични ловци
Белите мечки се хранят основно с риба, тюлени, северни елени, различни дребни бозайници, както и с мърша. На пръв поглед изглежда, че тези животни са тромави заради внушителните си размери – най-едрите мъжки индивиди тежат по около 900 кг. (рекордът принадлежи на бяла мечка, застреляна от ловец в Аляска през 1960 г., която тежала над един тон).
Освен това някои от тях достигат до 3 м. височина, ако се изправят на задните си лапи. Всъщност бялата мечка е много повратлива и еднакво опасна както на сушата, така и във водата. Тя се движи с между 3 и 6,5 км/ч и може да тича със скорост от около 40 км/ч. Главата и шията ѝ са удължени, а в устата ѝ има комплект от 42 изключително остри зъба, с които с лекота разкъсва своите жертви.
Дебелият подкожен слой мазнина на белите мечки, който достига до 10 см., ги предпазва както от ниските температури на сушата, така и от ледените води, в които често ловуват (белите мечки са отлични плувци. Показателно е, че научното име на вида - Ursus maritimus, в превод от латински означава „морска мечка“). Те имат мощна мускулатура и могат да убият тюлен само с един удар на лапата.
Arctic’s ‘last refuge’ for polar bears and walruses vulnerable to climate crisis, study says https://t.co/0k3nwof1Sm
— The Independent (@Independent) July 2, 2021
Освен това разполагат и с изключително изострено обоняние – способни са да усетят миризмата на мърша от разстояние над 30 км. Белите мечки могат да надушат и дупки на тюлени, разположени на повече от метър под снежната или ледената покривка.
Белите мечки срещу Кодиакските мечки
Белите мечки са най-големите сухоземни хищници, но представителите на един друг вид също могат да достигнат техните размери. Става въпрос за Кодиакските кафяви мечки (името им идва от тяхното естествено местообитание – Кодиакския архипелаг в югозападна Аляска). Те също достигат до 3 м. височина, когато се изправят на задните си лапи, а теглото им е приблизително 700 кг.
Climate crisis pushing polar bears to mate with grizzlies, producing hybrid ‘pizzly’ bears https://t.co/4PIgRRbfye
— The Independent (@Independent) April 23, 2021
Учените обясняват, че във физиологично отношение Кодиакските мечки са много близки до останалите подвидове кафяви мечки, като гризли и вече изчезналата калифорнийска кафява мечка.
Застрашени от изчезване
По данни на Световния фонд за дивата природа, в света има между 22 000 и 31 000 бели мечки, което прави вида застрашен от изчезване.
Учените са единодушни, че най-големите опасности, пред които са изправени тези животни, са климатичните промени и топенето на арктическите ледове. Това води до значително свиване на районите, които белите мечки обитават.
Според изследване, резултатите от което бяха публикувани миналата година в сп. Nature Climate Change, ако не бъдат взети спешни мерки, тези животни могат да изчезнат напълно до края на века.
Изследователите обясняват, че белите мечки се нуждаят от леда в Северния ледовит океан, за да ловуват. Постепенното намаляване на неговата площ означава, че животните са принудени да изминават огромни разстояния в търсене на храна за себе си и своите малки.
The Svalbard region is populated but not populous—polar bears outnumber people https://t.co/5azjUmYy3a
— National Geographic (@NatGeo) June 22, 2021
„Виждаме, че намалява броят на новородените мечета, които оцеляват. Причината е, че майките им често нямат достатъчно телесни мазнини, за да произвеждат мляко и да ги хранят“, отбелязва д-р Стивън Амструп от организацията Polar Bears International, който е един от авторите на изследването.
Опасни срещи
Освен климатичните промени, има и още един фактор, оказващ много негативно влияние върху белите мечки – сондирането за нефт и природен газ в района на Арктика. Освен до замърсяване на околната среда, тези дейности водят и до зачестяването на случаите, при които бели мечки нападат хора.
Според проучване от 2017 г., в периода 1870 – 2014 г. общо 20 души са били убити от тези животни. Броят изобщо не е впечатляващ, но авторите на изследването обръщат внимание на факта, че през последните десетилетия опасните срещи между хора и бели мечки са зачестили значително.
"Рискът не бива да бъде подценяван. Става въпрос за комбинация от два фактора: близостта до хората и нарастващият брой бели мечки, които имат силно ограничен достъп до храна", отбелязва д-р Джеф Йорк от Polar Bears International.
Тъй като арктическият лед непрекъснато намалява, все повече мечки прекарват по-дълги периоди от време на сушата, като например в залива Хъдсън в североизточна Канада.
"Тези животни са изправени пред избора дали да останат на все по-несигурния лед или да се отправят към крайбрежните райони. Трябва да имаме предвид, че онези мечки, които останат на сушата, вероятно ще започнат по-често да нападат хора в своето отчаяно търсене на храна", предупреждава още д-р Йорк.
Вижте още:
Седем недокоснати от човека кътчета на планетата
„Последната ледена зона“ започна да се топи лудо
