7

О т дълги години темата за климатичните промени е обект на много научни изследвания и разпалени дебати.

Редица учени предупреждават, че ако не бъдат взети спешни мерки за ограничаването на вредните емисии, отделяни в атмосферата, последствията за планетата ни ще са катастрофални.

По темата разговаряме с Апостол Дянков, който е старши експерт от WWF България. 

Апостол Дянков
Апостол Дянков Източник: Личен архив

Наскоро беше публикуван доклад на ООН, в който се подчертава, че човешката дейност променя климата по безпрецедентен начин. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определи документа като „червен код за човечеството“. Колко тежка е ситуацията, в която се намираме?

Когато описват климатичната криза, медии и експерти често прибягват до сравнения с пандемията от COVID-19. Действително има паралели, макар че механизмите и времевият хоризонт са различни. В случая с климатичната криза, на базата на хиляди детайлни научни изследвания знаем, че реално всеки тон въглероден диоксид и метан, който човечеството емитира в атмосферата, ще доведе до повече топли вълни, суши, наводнения и други екстремни явления, които ще струват много човешки животи – жертвите от опустошителните наводнения в Германия и Белгия това лято бяха 220.

Учените вече изчислиха, че такова бедствие е крайно невероятно в отсъствие на антропогенните климатични промени.

Има научни данни, че също като при COVID-19, жертвите от климатичната криза вече са милиони – само в Европа около 100 000 преждевременни смъртни случаи на година се дължат на екстремни горещи вълни, повечето от които не биха се случили без човешките парникови емисии. Това е много сериозен риск, имайки предвид градоустройството и застаряващото население – след рекордните жеги и пожари в Атина вече има общински отговорник по горещите вълни!

На глобално ниво през следващите десетилетия вероятно ще говорим за стотици хиляди или дори милиони жертви и огромен брой климатични бежанци, особено от бедни крайбрежни държави, където океанските нива ще продължат да се покачват – като например Шри Ланка и Бангладеш.

Уязвими са и много градове в богати държави в Европа и Америка, но проблемите не спират тук.

Климатичната криза ще доведе и до вторични и потенциално по-сериозни рискове – в особена степен това важи за военни конфликти, причинени от вътрешна и външна миграция, суши, унищожени реколти и недостиг на вода.

Вече има много такива случаи, например в Северна Африка и Близкия изток, части от които ще бъдат буквално необитаеми до края на този век, ако човечеството не стабилизира климата.

Основателни ли са притесненията, че времето ще става все по-екстремно и мащабът на природни бедствия като горещи вълни, наводнения, бури и горски пожари ще продължи да расте?

Накратко - да. Зависимостта между температурите и екстремните метеорологични прояви е доказана, но тя невинаги е линейна и изгледите са доста по-лоши при по-високо затопляне. Според учените, изготвили доклада за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), при сегашното затопляне от 1 градус вероятността за екстремни горещи вълни, които през XIX век са се случвали веднъж на 50 години, днес е 4.8 пъти по-висока – тоест, те се случват веднъж на 10 години.

Само половин градус по-голямо затопляне (което може да се случи до 10-15 години) ще увеличи риска от подобни вълни още два пъти, така че такива бедствия ще има веднъж на 5-6 години. Освен това, те ще бъдат още по-екстремни – например, вместо 40 градуса, може да очакваме 42 или 43.

В каква степен климатичните промени застрашават България? Усеща ли се влиянието им у нас?

Макар че нямаме много конкретни данни на локално ниво – нещо, за което ще бъде чудесно да се ангажират повече млади български учени и да се финансират изследвания, моделите сочат, че през следващите десетилетия е вероятно намаляване с над 20% на валежите през лятото в България, което вече създава сериозен риск от топли вълни, горски пожари и загуба на реколти.

Същевременно, заради по-топлия въздух, задържащ повече влага, се очакват и по-екстремни валежи и наводнения, когато дъждът дойде, което ще постави в опасност много наши сънародници.

В същото време екосистемите, особено горските, трудно се адаптират към по-високите температури и, както и в останалите държави на Балканския полуостров, в България има тенденция горите да бъдат унищожавани от пожари и вредители.

Най-общо казано, вече се налага да приемем, че месеците май и септември у нас ще бъдат летни месеци, а през лятото ще има дни и седмици, в които температурите навън са опасни за живота.

Уви, зимните студове ще продължат да са с нас, макар и по-редки, затова земеделието трудно би се възползвало от по-горещите температури за нови реколти и сортове.

Намаляването на вредните емисии парникови газове е ключов елемент в борбата с климатичните промени. Колко стриктни ограничения трябва да бъдат наложени?

Целите, които ЕС си поставя в момента – намаляване на емисиите с над 55% до 2030 г. и пълното им елиминиране до 2050 г., са минималните, които са необходими в световен мащаб, за да имаме разумен шанс да ограничим дългосрочното затопляне под 1.5 градуса по Целзий – което е и целта на международното Парижко споразумение за климата. Това затопляне е прагът, прекрачването на който ще доведе до катастрофални последствия. Но, както и новият доклад на IPCC показва, всеки градус и всеки намален тон парникови емисии е от изключително значение.

Ние от WWF смятаме, че ЕС би могъл да си постави и по-високи цели, които могат да бъдат икономически обосновани с добро планиране на енергийния и икономическия преход – например 65% до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2040 г. Смятам, че е погрешно да гледаме на тези високи и амбициозни цели само като на „ограничения“ и „икономическо бреме“, наложено от Брюксел или от обективно лошата ситуация с климата.

Това е предизвикателство, което може да доведе до реализиране на редица иновации и подобряване на качеството ни на живот.

През ноември ще се проведе международна среща в Глазгоу, посветена на борбата с климатичните промени. Форумът се очаква с огромен интерес, но дали участниците в него ще успеят да постигнат някакъв консенсус?

Това, което очакваме, е ЕС, САЩ и Китай да обединят останалите държави в консенсус за сътрудничество и амбициозно намаление на емисиите, което трябва да бъде отразено и в техния заложен национален принос. Към момента, амбицията не е достатъчна, за да постигнем 1.5 или дори 2 градуса, въпреки краткосрочното намаление на емисиите от пандемията. Справянето ни с COVID-19 обаче може да насърчи много нови подходи към проблема и да доведе до прилагане на търсените решения.

Тук е изключително важно да отбележим, че по отношение на международните климатични преговори, ЕС работи като обединен блок. Затова е важно България да оказва политическа подкрепа на ЕС, тъй като по този начин ще може да убедим останалите държави да повишат своите амбиции по отношение на борбата с климатичните промени.

Въпреки всички предупреждения на учените, някои хора смятат, че човешката дейност всъщност не оказва съществено влияние върху климата. Как бихте отговорил на тези твърдения?

Това не е учудващо, тъй като живеем в период на огромна криза и дефицит на доверие към публичните институции, науката, както и икономическите елити – настроенията срещу ваксините и ограничителните мерки срещу пандемията свидетелстват за това.

Разбира се, винаги може да заливаме хората с още повече научни данни и изследвания, но според мен има и друг подход.

Тук е важно да запитаме онези наши сънародници, които изразяват скептицизъм, че затоплянето и екстремните последствия от него са реални (или имат еквивалентно мнение за настоящата пандемия), следните въпроси: Кое би променило мнението ви? Кое е важно за вас и кого си струва да защитите, като предприемете някакви действия?

Аз например смятам, че е важно както за мен самия, така и за детето ми, да се съхрани природата в България и в частност в градската среда, в която живеем.

Визирам конкретно парка, в който тичаме сутрин, дърветата и горите на село, които познаваме, възрастните ни роднини, а и домашните животни, които страдат от жегите.

Би било чудесно, ако мога просто да сложа предпазен колан, да натисна копче или да платя данък, за да може да предпазя тези важни неща. Но с климата не е толкова просто.

Нужно е да мислим и подкрепяме науката, която ни дава отговори за това как да ограничим и да се адаптираме към въздействията. Необходимо е да проявим солидарност – дори и към онези хора, които се намират на другия край на света. И най-вече – не бива да губим надежда. Независимо колко страшни (или не) ни се струват климатичните промени, всеки от нас по свой начин се бори светът да е по-добро място за живот. Можем да постигнем много в това отношение. И трябва.

Вижте още:

Изненадващи факти за човешката еволюция

Сблъсъкът, който ще промени завинаги нашата галактика

2020 – година на природни бедствия

Животните, които ще ви изумят със своя интелект

Факти и лъжи за климатичните промени

Коментари 7
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

7 коментара
 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

ГЕРБ-СДС ще поиска изключването на Благовест Георгиев от Комисията по транспорт

ГЕРБ-СДС ще поиска изключването на Благовест Георгиев от Комисията по транспорт

България Преди 2 минути

Хекимян: Темата с безопасността по улиците е изключително чувствителна

БЕХ смени директора на "Булгаргаз" Деница Златева

БЕХ смени директора на "Булгаргаз" Деница Златева

България Преди 1 час

От състава на СД на дружеството се освобождават и Димитър Спасов и Татяна Петрова-Бояджиева

Скитник с психически отклонения поругал гроба на Патриарх Неофит

Скитник с психически отклонения поругал гроба на Патриарх Неофит

България Преди 1 час

Ако мъжът бъде обявен за невменяем, няма как да бъде осъден

Кирил Петков: Решаваме дали да не поискаме оставката на Росен Желязков

Кирил Петков: Решаваме дали да не поискаме оставката на Росен Желязков

България Преди 1 час

Кирил Петков каза, че с удоволствие би подкрепил вота на недоверие, но той не е конституционно обоснован

Снимката е илюстративна

Уникално растение цъфти за първи и последен път от 20 години насам, вижте кое

Любопитно Преди 2 часа

Как е възможно растение да цъфти веднъж на 20 години четете в следващите редове

Зам.-кмет на София подава оставка

Зам.-кмет на София подава оставка

България Преди 2 часа

Георгиев: Зам.-кметът по строителство на София е с отнето право да възлага строителство

г

Чоткин си създава нови врагове в Hell’s Kitchen тази вечер

Любопитно Преди 2 часа

Червеният отбор ще участва в мастър клас с традиционна китайска кухня

Дебора Михайлова: Вече съм много изнервена (СНИМКИ)

Дебора Михайлова: Вече съм много изнервена (СНИМКИ)

България Преди 3 часа

Какво разкрива Дебора може да прочетете в следващите редове

Русия се изтегля от Нагорни Карабах

Русия се изтегля от Нагорни Карабах

Свят Преди 3 часа

Конфликтът разкъса връзките между традиционните съюзници Русия и Армения

След ожесточена битка с рака почина легендарен китарист

След ожесточена битка с рака почина легендарен китарист

Свят Преди 3 часа

„Гавин почина след шестгодишна битка с рака", съобщиха членовете на групата

От Кейт до Катрин: Кралското пътуване на Мидълтън

От Кейт до Катрин: Кралското пътуване на Мидълтън

Любопитно Преди 4 часа

Раздели, болести и ефектът "Кейт" какво не знаем за принцесата на Уелс

Борова процесионка

Обрив, конюнктивит, кашлица, болки в гърлото: Всичко, което трябва да знаете за процесионките

България Преди 4 часа

Разберете какво каза д-р Шасине Вели, лекар в Клиниката по спешна токсикология към Военномедицинска академия

<p>&quot;Небето пада&quot;: Катастрофата на съветския ядрен космически кораб</p>

"Космос 954": Катастрофата на съветския ядрен космически кораб

Любопитно Преди 4 часа

Повече информация за катастрофата може да прочетете в следващите редове

<p>За първи път в света сърце измина&nbsp;7000 км за трансплантация</p>

За първи път в света донорско сърце измина близо 7000 км за успешна трансплантация

Свят Преди 4 часа

Повече за уникалната история четете в следващите редове

Отвличане и шокиращо прощално писмо в „Есента на демона“

Отвличане и шокиращо прощално писмо в „Есента на демона“

Любопитно Преди 5 часа

Още един средновековен демон става част от пъзела на убиеца

Наемат външни експерти за удостоверяване на машините за гласуване

Наемат външни експерти за удостоверяване на машините за гласуване

България Преди 5 часа

Подборът на специалистите ще бъде извършен съгласно утвърдена от ресорния министър Валентин Мудров