П оследният опит на Брюксел да окаже натиск върху най-силния човек в Китай се провали. Това се случи в началото на април, когато руската агресия в Украйна беше достигнала своя връх. Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен искаше да сключи пакт със Си Дзинпин. От държавния глава и лидер на Китайската комунистическа партия (ККП) се очакваше да застане на страната на ЕС и да заеме ясна позиция срещу Владимир Путин. Идеята обаче се провали. Си отряза шефката на ЕК, предават от DW.
Фон дер Лайен се опита да спаси ситуацията. Ако Китай не подкрепя европейските санкции, то поне не трябва да ги подкопава, каза тя. В противен случай Пекин "ще загуби много от престижа си в Европа", предупреди тя. Си не изглеждаше особено впечатлен. Той не се противопостави срещу Путин, а препоръча на европейците да намалят зависимостта си от Съединените щати.
Германия: "Русия е бурята, но Китай е климатичната промяна"
Преосмисляне на отношенията с Китай
Най-късно тогава в Брюксел стана ясно, че ЕС трябва да преосмисли отношенията си с Китай. Силният човек в Пекин не е склонен да застане дори срещу агресията на Путин - затова и тесните икономически връзки сега се разглеждат като трудно изчислим риск. Зависимостите от комунистическата страна са прекалено високи - както зависимостта от Китай като пазар, така и зависимостта от доставките на суровини и стоки.
"Литият и редкоземните метали скоро ще бъдат по-важни от петрола и газа", заяви фон дер Лайен пред Европейския парламент в Страсбург пет месеца по-късно. Само че Китай контролира почти целия пазар в сектора, посочи тя. "Трябва да предотвратим повторно изпадане в зависимост, каквото сега изпитваме по отношение на газа и петрола."
"Си не се притеснява от война"
Почти 90% от редкоземните метали се обработват в Китай. А вътрешният пазар на ЕС е зависим от първичните продукти. Затова експертите от мозъчните тръстове внимателно слушаха всяка дума и всяко изречение от речта на Си, произнесена на конгреса на Комунистическата партия.
"Речта трябва да разтревожи дълбоко германските и европейските икономически елити", коментира експертът по Китай Тим Рюлиг от Германския съвет за външна политика. Защото китайският лидер ясно заяви, че няма да се откаже от Тайван и, ако е необходимо, ще използва и сила, каза още той. "Си не се притеснява от война."
Автомобилната и химическата промишленост са зависими
Дали САЩ биха реагирали с военни средства при подобен сценарий? Отговорът на този въпрос за мнозина все още е неясен. Сигурно е обаче, че в случай на военна агресия на Китай срещу Тайван, ще последват строги икономически санкции, поне толкова строги, колкото са и тези срещу Русия сега.
Това би засегнало най-силно Германия. Нито една страна в ЕС не е толкова зависима от търговията си с Китай, колкото Германия. Рюлиг вижда заплаха за целия бизнес модел на големите германски компании: "Това съвсем не означава, че цялата германска икономика е зависима от Китай", казва експертът. "Но основни сектори - като автомобилната и химическата промишленост - са силно зависими от Китай."
Китай: Запазваме правото си да решим със сила въпроса
Германските фирми и добрите контакти с Пекин
В момента химическата компания BASF инвестира десет милиарда евро в Китай. Това се счита за почти безпрецедентен ангажимент в историята на компанията. Volkswagen също продължава да разчита на добрите си контакти с Пекин. Автомобилната компания продава 40% от всичките си нови автомобили в Народната република. Дори и растежът на Китай да се забави, пазарът на автомобили там се възстановява по-добре от пандемията, отколкото в други съпоставими региони по света. Напоследък новите регистрации на коли в Китай отбелязват ръст от 15 процента.
Това кара ръководството на Volkswagen да продължи да работи там както досега. Дори и разкритията за принудителния труд в лагерите за уйгури, намиращи се близо до производствените обекти на Volkswagen - доказано чрез сателитни снимки - не помрачават радостта от добрия бизнес. "Става дума за това ние да разпространяваме нашите ценности по света", коментира главният изпълнителен директор на компанията Оливер Блуме пред "Билд ам Зонтаг" в началото на септември. "Също и в Китай, също и в уйгурския регион," допълва той.
Какво прави Берлин?
Според критици големите германски компании поставят съдбата си в ръцете на Китай, което излага на риск стотици хиляди работни места.
Политикът от Зелената партия Райнхард Бютикофер, който в Европейския парламент е смятан за изключителен експерт и същевременно за остър критик на управляващата класа в Пекин, казва, че забелязва все по-критично отношение сред малките и средните предприятия към бизнеса с Китай. Но Бютикофер посочва и какво не е допустимо - това, че "шефовете на отделни компании смятат, че каквото е добро за изпълнителния директор на Volkswagen или на BASF, е правилно решение и за цяла Германия."
Политиката би могла да предприеме мерки срещу това, смята експертът Рюлиг - например като за инвестициите вече не се дават толкова щедри държавни гаранции. "С тези гаранции Берлин десетилетия наред подпомагаше политически икономическите дейности в Китай." В сегашната ситуация на това трябва да се сложи край, настоява той.
Китай и икономическият национализъм
Наскоро министърът на икономиката Роберт Хабек ограничи някои гаранции за рисковете, включително и заради нарушенията на правата на човека в Китай. Хабек и министърката на външните работи Аналена Бербок, и двамата от Зелените, настояват за по-твърда позиция спрямо Пекин. Администрацията на канцлера Олаф Шолц обаче демонстрира по-мек тон и изглежда все още разчита на сътрудничество.
Евродепутатът Бютикофер настоява германското правителство да намали своите зависимости веднага. Той също е слушал внимателно речта на Си. Частта от нея с нападките срещу Тайван е получила най-дълги аплодисменти в залата. "Това трябва да се вземе много насериозно."
Китай е поел курс към икономически национализъм, смята Бютикофер. Това означава отделяне от Запада там, където ръководството на ККП смята, че може да засили собствената си тежест чрез повече независимост, както и опит международните инвеститори да изпаднат в зависимост от Китай, "за да могат да ги използват срещу правителствата на техните страни, ако се наложи".
