Сергей Шойгу: Войводата от Тува

В ладимир Путин и Сергей Шойгу прекарват толкова много време заедно сред природата в толкова двусмислени пози и обстоятелства, че наблюдателите могат само да гадаят какво се случва. Наистина ли президентските пиари се опитват креативно да използват известния филм „Планината Броукбек“, посветен на любовта между двама каубои, в публикуваните фото и видео материали? Или по този начин Кремъл представя истинското мъжко приятелство?

Сергей Шойгу е един от най-близките хора на Путин.

За него разказва Current Time, част от Voice of America (VOA).

Това е още по-изненадващо, тъй като тях не ги свързва нито младежката страст към джудото, нито службата в органите на държавна сигурност, нито работата в кметството на Санкт Петербург. Вярно, Шойгу, подобно на Путин, дължи началото на кариерата си на първия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак или по-скоро на съпругата си, сега сенатор Людмила Нарусова.

„Моята връзка с Тува е наистина дългогодишна, защото бях там на разкопки още в студентските си години. Копаеха могилата Аржан-2, която сега е център на местния исторически музей. Обикновено ние, археолозите, вземахме местни момчета да ни помагат да копаем до слоя, който проучваме и да пренасяме пръстта. И 14-годишният Серьожа Шойгу работеше на нашите разкопки“, директен цитат от Нарусова.

Сергей Шойгу е роден през 1955 г. в градчето Чадан в Тува. Баща му бил служител в регионален вестник, а майка му била специалист по животновъдство. Той не се справял добре в училище, но му се разминавало, въпреки лошите оценки и хулиганското поведение благодарение на усилията на Шойгу-старши, който се издигнал до секретар на Тувинския областен комитет на КПСС и заместник-председател на Министерския съвет на републиката.
След като завършил Красноярския политехнически институт, Сергей Шойгу преминал от бригадир до ръководител на строителен тръст на най-големите строителни обекти в Сибир. Неговият тъст, ръководител на Красноярския строителен тръст, запознал Шойгу с местния партиен лидер, председател на Ачинския градски комитет на КПСС Олег Шенин. Така през 1988 г. Шойгу станал втори секретар на градския комитет на Абакан, а през 1989 г. - инспектор на Красноярския регионален комитет на партията, разкрива VOA.

През 1990 г. Сергей Шойгу заминал за Москва, за да подобри уменията си и неочаквано бил назначен като ръководител на Руския спасителен корпус. Тази организация нямала нито персонал, нито бюджет, но Шойгу, подкрепяйки президента Борис Елцин, постигнал прехвърлянето на собствеността и персонала на силите за гражданска защита под негов контрол. През 1994 г. Държавният комитет за извънредни ситуации бил преобразуван в министерство - Министерство на извънредните ситуации. Шойгу се появявал на екраните по време на трагични събития и природни бедствия и си спечелил репутацията на може би най-популярния руски политик. През 1999 г. той бил призован да спаси от провал с харизмата си движението „Единство“(сега „Единна Русия“), създадено при наследника на Елцин Владимир Путин, на изборите за Държавна дума и бил удостоен със званието „Герой на Русия.” Такава популярна фигура начело на партийната листа позволила на „Единство“ да се конкурира почти равностойно с комунистите и да остави далеч зад себе си конкурентния проект „Отечество - Цяла Русия“ на Юрий Лужков и Евгений Примаков. Оттогава Шойгу е политик номер 2 след президента Путин, а Министерството на извънредните ситуации, ръководено от него, изненадващо се счита за най-ефективното сред другите федерални ведомства, въпреки многобройните корупционни скандали.

През май 2012 г. Сергей Шойгу напуснал Министерството на извънредните ситуации, за да стане губернатор на Московска област. Това било или своебразно пенсиониране, или стартова площадка за нещо по-голямо, но само шест месеца по-късно той трябвало бързо да се върне на министерския пост след оставката на ръководителя на Министерството на отбраната Анатолий Сердюков. Министерството на отбраната успешно възпроизвело методиката, разработена в Министерството на извънредните ситуации. Медийният дневен ред излязъл на преден план - неприятните инциденти изчезнали от новините, статистиките за загинали и починали военнослужещи станали секретни. Тяхното място било заето от безкраен поток имиджови събития и проекти, като състезания за танкови екипажи и стрелба по мишени. Шойгу похарчил огромни суми пари за пускането на хвалебствени материали за себе си в пресата и по телевизията и също така купил блоговете за критика в известни канали в Telegram. В резултат на това започнало да става напълно неясно какво всъщност се случва в армията. Оказва се, че е изключително трудно да се разбере истинската боеспособност и оборудване на войските. Военният тест показва, че победоносните доклади на Шойгу нямат нищо общо с реалността. Не става въпрос дори за най-новите оръжия, които никога не са достигали до фронта. Оказва се, че войниците често нямат дори модерни каски, картечници и сухи дажби.

Скромно наречената почивка на семейството на министъра на отбраната в Жуковка, върху почти хектар земя, е била придобита през 2009 г. Заедно с луксозно имение в ориенталски стил имотът е оценен на 18 милиона долара. Нито той, нито близките му биха могли да си позволят това с легални доходи. Членове на семейство Шойгу се е облагодетелствало посредством съмнителни връзки с изпълнители на държавни поръчки и изглежда, че нищо не може да навреди на позициите на дълголетния министър. Той оглавявал федералното министерство по време на президентството на Борис Елцин и съумял да запази и укрепи позициите си при Владимир Путин. Никой друг не е успял да направи това.

Разпознаваемостта и медийният имидж на Сергей Шойгу отдавна са вършели невероятна работа за изборните успехи на „Единна Русия“, рейтингите на одобрение на Владимир Путин и укрепването на неговия режим. В замяна Шойгу използва държавни средства в индустриален мащаб и инвестира в личен PR. Само неуспехите на украинския фронт могат да разклатят позицията на ръководителя на Министерството на отбраната. Според социологически проучвания за първи път в историята той е сред тримата най-непопулярни политици в Русия, но неуспехите във войната заплашват Шойгу не само с репутационни щети, но и с крах на делото на живота му - смъртта на постсъветска Русия, която той е градил през последните десетилетия заедно с Путин.