С дебатите за контрола върху оръжията и маймунската едра шарка в заглавията на вестниците американците се сблъскват с поток от нови вълни на дезинформация, която се разпространява от години в социалните медии.
Верните новини за масови стрелби привличат вниманието, но алгоритмите стимулират и необосновани конспиративни теории от тролове, които искат да прокарат лъжи, за да привлекат потребители. Хиляди хора неволно ги споделят във Facebook, Twitter и други сайтове.
Нападението на 24 май в началното училище "Роб" в Ювалди, Тексас, е било операция под "фалшив флаг", целяща да прокара рестриктивни закони за оръжията, според публикации в Telegram от поддръжници на QAnon.
Масова стрелба в САЩ: Загинаха 19 деца и двама възрастни
Карл Паладино, кандидат за Конгреса на Ню Йорк, беше сред тези, които споделиха подобна теория във Facebook, като по-късно я изтриха.
Други погрешно идентифицираха жертва на стрелбата като "Бърни Горес" - измислено име, съчетано с изображение на ютубър, който е бил погрешно свързван с други важни новинарски събития, включително руската инвазия в Украйна.
Безпочвените твърдения за операция под "фалшив флаг", която се отнася до политически или военни действия, извършващи се с цел да се обвини противник, могат да бъдат проследени до масовата стрелба през 2012 г. в началното училище "Санди Хук" в Нютаун, Кънектикът. След като бяха убити 20 деца и шестима членове на персонала, основателят на InfoWars Алекс Джоунс невярно заяви, че жертвите от Нютаун са "кризисни актьори" - хора, на които се плаща или които доброволно играят жертви на бедствия. През ноември 2021 г. съдия от Кънектикът установи, че Джоунс носи отговорност за нанесени щети по дело за клевета, заведено от родителите на жертвите.
Най-бруталните убийства в американски училища
Но независимо от това, твърденията за инсценирани масови стрелби редовно се разпространяват от маргинални онлайн мрежи като 4chan до мейнстрийм платформи - включително в социалните мрежи на политици като конгресменката от Републиканската партия Марджъри Тейлър Грийн, а неотдавна и на сенатора от щата Аризона Уенди Роджърс.
Често срещани са и фалшиви публикации, в които стрелците или жертвите са идентифицирани като интернет личности.
В надпреварата за привличане на онлайн вниманието сред верните новини фалшивите такива могат да бъдат създадени по-бързо и често са по-лесни за възприемане от аудиторията, казва Майк Колфийлд, изследовател на дезинформацията в Центъра за информирана общественост към Вашингтонския университет.
По подобен начин неверните твърдения за разпространението на маймунската едра шарка - рядко заболяване, свързано с дребната шарка - са заимствани от дезинформацията за COVID-19.
След избухването на епидемията в социалните медии се появиха публикации, в които без доказателства се твърди, че вирусът е биологично оръжие, че епидемията е планирана и че зад нея стои съоснователят на Microsoft Бил Гейтс. Други невярно приравняват маймунската едра шарка към други вируси, включително херпес. Тези твърдения приличат на опроверганите конспиративни теории от първите дни на пандемията от COVID-19.
Фирмата Memetica, която провежда дигитални разследвания, проучи някои от основните дезинформации за COVID-19, приложени при маймунската едра шарка. Една от широко разпространените теории посочва учение за подготовка за заплаха от 2021 г., проведено от Инициативата за ядрена заплаха (ИЯЗ), като предполагаемо доказателство, че епидемията е била планирана. Тази теория на конспирацията е почти идентична с твърденията за Събитие 201 - симулация на пандемия, проведена през октомври 2019 г., която се разпространи онлайн в началото на 2020 г.
"Това, което ме изненада, беше колко сходна е дезинформацията за коронавируса с тази за маймунската едра шарка", заяви пред АФП Ади Коен, главен оперативен директор на Memetica. "Това е абсолютно същата история - че всичко това е планирано".
Според проучванията на Memetica някои теории за маймунската едра шарка са били споделяни от консервативни фигури, включително Глен Бек и защитника на антиваксърството Робърт Ф. Кенеди-младши. И двамата преди това са популяризирали дезинформация за коронавируса.
Коен заяви, че подобна тактика може да е ефективен начин за привличане на вниманието в социалните медии, независимо от лъжливостта на споделяната информация.
