Х ората може да одобряват твърдения, за които знаят, че са неверни, и дори да разпространяват дезинформация в социалните мрежи, ако са убедени, че тези твърдения в бъдеще ще бъдат верни, установи изследване, публикувано от Американската асоциация на психолозите, цитирано от "МедикълЕкспрес".
Политик, който прави скандално изявление, бизнес, който заблуждава с реклама, или търсещ работа, който лъже за уменията си - за хората да приемат това може да е не толкова "неетично", когато преценяват като вярно "по-широкото послание" на лъжливата информация, установили авторите. Резултатите от изследването са публикувани в "Джърнъл ъв пърсънелити енд соушъл сайколъджи" на асоциацията.
"Възходът на дезинформацията е належащ обществен проблем, предизвикващ политическа поляризация и подкопаващ доверието в бизнеса и политиката. Дезинформацията отчасти продължава, защото има хора, които ѝ вярват. Но това е само част от ситуацията", каза ръководителката на изследването Бет Ан Хелгасон, докторант в Лондонското бизнес училище. "Дезинформацията продължава и защото понякога хората знаят, че тя е невярна, но въпреки това искат да я извинят".
Авторите на изследването са провели шест експеримента с над 3600 участници. Учените им предлагали различни твърдения, ясно определени като неверни, и са поискали от част от участниците да направят оценка на прогнозите как тези твърдения биха могли да се окажат верни в бъдеще.
В един от експериментите учените помолили 447 студенти от 59 страни да си представят, че техен приятел лъже в биографията си при кандидатстване за уменията си по финансово моделиране. След това участниците били помолени да си представят, че тази лъжа би могла да стане истина - например, като човекът междувременно се запише и успешно завърши курс по финансово моделиране. Резултатите показали, че според повечето студенти било по-малко неетично, ако приятелят им излъже, при положение че възнамерява да завърши курса за специфичните умения в бъдеще.
